nudes - pjm + myg ✔

firs ending

{ретроспекция}

Джимин надникна през процепа на металната врата и видя как Юнги седи на пейката. Джимин се поколеба, не знаеше за какво ще говорят или поне предполагаше.

Техьонг се чувстваше гузен от факта, че бе издал най-добрия си приятел. И поради тази причина той се издаде прекалено бързо.

Той му разказа за чата им с Юнги и за това, че бе разкрил тайната му.

Чим се страхуваше. Знаеше, че Юнги не обича да го лъжат. И точно поради тази причина Джимин избяга. Той изключи телефона си и се затича към най-близкия възможен парк. Чувстваше се ужасно. Знаеше, че ве бе редно да ме вързва такава тенекия, но мислеше да му се извини по късно чрез съобщение.

След като се поуспокои Джимин тръгна пеш към апартамента на Техьонг.

-
{00:36 през ноща}

-Благодаря ти, че ме изслуша и че поиграхме малко на видео игри, както преди- каза Джимин като прегърна Техьонг.

Джимин слизаше надолу па стълбите когато включи телефона си. Множество известия караха телефона му да вибрира. Щом видя че има няколко пропуснати обаждания и не прочетени съобщения от Юнги той отвори чата им.

Той започна да пише , когато излезе от входа на Техьонг.

Момчето тръгна да пресича. Джимин не внимаваше.

В този момент той не се огледа. Не чу бибитканията от клаксон на кола.

Точно в 00:41 Пак Джимин бе блъснат от забързана кола, качвайки тялото на момчето върху предницата на автомобила.
Тялото на Джимин продължи да се търкаля нагоре, докато не падна зад превозното средство в безсъзнание.

-

Лекарите с всички сили се опитваха да спрат кръвоизливите и да стабилизират момчето.

Два часа по- късно часът на смърта бе обявен.

Пак Джимин бе издъхнал на операционната маса в 03:15. С последен дъх младото момче продума едвам доловимо "Обичам те Мин Юнги.". Момчето, въпреки трагичната смърт посрещна смъртта, като приятелка и напусна този свят щастливо.

-
Лекарите отвориха телефона на мъртвото момче и разгледаха с кого последно е разговарял. Не обърнаха особено внимание на факта, че разговорите бяха пропуснати.

Те позвъняха на Юнги...

{Край на ретроспекцията}

[03:26 през ноща ]

Телефонът на Юнги позвъня. Момчето се размърда и изпуфтя от недоволство.

Той разтърка очи и взе телефона. Видя че е входящо обаждане от Джимин, затова побърза да вдигне.

-Джимин?

-Добър вечер, звъним ви от( име на корейска болница), за да ви информираме, че притежателя на този телефон претърпя инцидент. След двучасови усилия пациента бе обявен за мъртъв.

-Н-не... Това е шега нали?- Юнги продума едвам, като се опитваше да осмисли чутото.

-Съжалявам за загубата ви. Ще информираме и родителите на момчето, но тъй като вие бяхте последния , който е имал контакт с пострадалия. Решихме, че бе редно да уведомим първо вас.

-

-Юнги добре ли си?- попита Техьонг, докато се взираше в бледото момче.

Юнги стоеше и гледаше със сълзи в очите надгробвата плоча на Джимин.

-Остави ме насаме...Искам да му кажа нещо... -каза Юнги с почти губещ се глас.

Техьонг послуша приятеля си и тръгна към паркинга на гробището.

-Джимин... Липсваш ми. Липсват ми и голите ти снимки- засмя се момчто- Ам... аз такова исках да се извиня, че не успях да направя нещата които се бях заканил. И че не успях да ти покажа до каква степен бе омаял умът ми... И аз написах няколко песни за теб, които така и не успях да ти ги покажа.

Юнги зарови листовете хартия в рохката пръст. След това той целуна надгробния му камък. Момчто се отдели и изправи, след което избърса горещите си сълзи.

-Надявам се там където си да е по хубаво от тук. И се надявам да ме почакаш още малко както досега. Обещавам, че много скоро ще сме заедно...

The End

Надявам се да съм написала тази история както трябва.И че съм описала този нещастен край, по начин по който ще ви въздейства малко или много.
Знам, че тово не е последната глава, но искам да ви благодаря, че четохте тази история. И споделяхте мнението си и гласувахте.
Искрено ви брагодаря💕
Оги~~