Thunder/yoonmin/

Пролог

На Джимин не му липсваше кураж, дори напротив. Малко неща можеха да го изплашат, а още по-малко можеха да го ужасят. Обаче, както всеки нормален човек, и той си имаше своите страхове. Да, трудно е да си представиш такова лъчезарно момче свито в някой ъгъл, духът му сломен, а от очите му стичащи се сълзи, ала това бе факт. А още по-учудващо бе, че той не страхуваше от нещо неестествено или плашещо. Ужасен бе от нещо съвсем обикновено, което бе станало незабележима част от нашия живот.

Джимин се страхуваше от гръмотевици.

Разбира се, много биха сметнали държанието му за незряло и глупаво. Бе вече голям и някак отстрани бе смешно при всяка буря да изпада в паника. Самият той не можеше да си обясни защо се чувства така. Сякаш губеше здравия си разум, а волята му отиваше на майната си. Много пъти се бе опивал да се справи с проблема си, но никога не успяваше. И накрая просто се примири, че единственно, което можеше да направи бе да се моли всичко да отмине по-бързо.