-Закъсня. -каза Мия.
-Трафик. -отговорих и оставих чантата на пейката.
Мия ми беше треньорка по танци от скоро. Не приемах този факт, ама въобще. Принципно тя ми е заместничка. Замества госпожа Кладисън, която ми преподава откакто се помнех. За жалост няма й да я има в следващите два месеца.В Испания е при дъщеря си, поради новината, че стана баба.Наистина се радвам за нея. Така като го казвам звучи, все едно е някоя възрастна жена, а треньорка по хип-хоп танци?.Просто е родила рано.
-Това не ти е извинение.-отговори студено.
Колкото и да я ненавиждам беше права. Това не ми беше извинение. Тя беше с три години по-голяма от мен, което в моите очи означаваше, че няма никакъв проблем да й се изрепча. Виждах нещо особено в нея.
-Ако такова ти е отношението и към националното, забрави за него. -каза с типичната за нея злобна усмивка.
- Ти не се тревожи за това. -казах и почнах да репетирам пред голямото огледало.
Мия ще се изненада колко по-сериозно ще ми е отношението за националното.Усещах някаква конкуренция в нея.Не, че щеше да надмине танцовите ми възможности, тъй като съм убедена, че нейните са много-слаби от моите. Даже не знам що за учителка е. Повече се карам с нея отколкото да практикувам танци. Просто наистина ми беше особена.
-Ще се изненадаш колко по-сериозна ще бъда.- довърших и продължих да репетирам.
-----------------------------------------
Здравейте! Съжалявам за скучния пролог, но трябва да ви въведа някак в картинката. Все пак, ако ви хареса ще се радвам да вотнете и коментирате. Не забравяйте да добавите в библиотеките, защото планирам доста интересни развития за тази история. Също благодаря за прекрасната корица от PapayaRaya.❤
YOU ARE READING
AS IF IT'S YOUR LAST
FanfictionЛалиса Манобан.Лиса -накратко.Родена в Тайланд и отраснала в Сам Франциско.Малко след като навършва две годишна възраст почва да проявява интерес към хип-хоп танците.Ще кажете, че са отживелица, но за нея това беше всичко.Практикуваше ги откакто се...
