let you down ||yoonmin one-shot

-Край-

"Джимин, обичам те"

Думите ти бяха по-сладки и от пчелен нектар. Едва-забележимата червенина по бузите ти сякаш се бе появила, за да ти се присмива, но очите ти сами говореха. Бяха изрекли тези слова много преди теб самия. Бяха ги викали и отстоявали.

От тогава всичко бе повече от различно. Но това не бе просто съвпадение, каращо ме да забравя ума и дума, не, не бе съвпадение, за което всеки път, щом си спомнех, забравях за света около себе си. Не бе и чувство, което само аз усещах и го осъзнавах с всеки твой допир, всяка целувка и блага дума.

Вселената бе много по-различна от предишната и то само заради любовта ти.

"Ти си моето цвете, за което чаках дълго, и двамата процъфтяхме ослепително. Това е почти като съдбата на вселената, ти го знаеш, аз го знам, ние го знаем"

Всяка твоя дума бе като поредната загадка. Мистериозна и така завладяваща-също като теб самия. Това бяха едни от нещата, привличащи ме все повече към теб, дърпащи ме към дълбините на твоята чувствена клопка. Така е било винаги. От първия миг, от първата среща ти ме бе уловил в своя капан, сякаш бе хищник, а аз твоята жертва, но, въпреки това съществуването ни един без друг бе невъзможно. Дори не можех да си спомня миг, прекаран извън обятията ти.

"Колкото сърцето ми трепти в момента, толкова и ме е страх. Знаеш ли... съдбата ни завижда. Не може да прекара вечността, както я прекарваме ние, за това сега се старае да те накара да се боиш, ала аз се боя точно колкото и ти"

Помня тогавашната ти усмивка. Сладка, ала опасна, едва сдържаща порива на собствените си угоди и все пак предпазлива и внимателна. Не бих могъл да забравя и всяка твоя ласка. Грубите ти меки ръце обхождаха всяка част от тялото ми, караха ме да се чувствам притежаван, желан и най-вече обичан. Ала всичките ти целувки направиха момента незабравим, вкопчваха ме във вихъра от действия и чувства, разпореждащ се хаотично около и с нас, а времето... за нас времето бе спряло, макар и да течеше. Бе сякаш космосът, сякаш цялата вселена, време и пространство се движеха единствено и само когато бе в наша полза - чисто вълшебство, така го наричаше ти.

"Ти си моят пеницилин, този, който ме спаси и продължава да ме спасява. Ти си моят ангел, моят свят, моето всичко"