От момиче до момиче.

Сюзън. Тридесета глава

Влизам в съблекалнята на училището ни, където виждам Амбър, която тъкмо съблича тениската си.
- Хей.- поглежда ме тя с голяма усмивка.- Как си?
Топло чувство се появява в стомаха ми.
- Здрасти  Амби.
Сега тя вади от шкафчето си друга тениска за тичане и я нахлузва през глава.
- Знаеш ли? Мислех си, какво ще кажеш да спиш у нас тези дни.
- Само ние двете ли?- питам.
- Да, ще гледаме някой филм и ще говорим колко са секси момичетата по списанията.
- Еха. Това е нещо  ново.- засмивам се.
- Здрасти!- влиза Клеър, хванала ракетата си за тенис под мищтница. Тя отива до най- близката пейка и качва крака си за да завърже връзката на лявата си обувка.- За какво си бъбрите?
- За урока по История.- казвам аз бързо.
- Пфф, защо ли не мога да ти повярвам! В прочем забелязахте ли косата на Тереза? Лилава е!- после сочи с пръст гърлото си сеедно ще повърне.
- Да, знам!- казва от своя страна Амбър.- В прочем Клеър, какво ще кажеш за момичешко  парти?
Аз бързо я стрелвам с поглед, а тя отново ми отвръща с усмивка.
- Звучи яко.- надига глава тя. Ще си пишем.- запътва се към изхода тъмнокосата ми приятелка, като на излизане се засича с две мажоретки.- Сори мацки.- мълви им и излиза.
- Защо?- питам.
- Защо не? Колкото повече, толкова повече.
- Не ми цитирай Мечо Пух! Той е непреуспяло дебело  мече, което умее само да се тъпче и най- добрият му приятел е прасе!
Едната от двете мажорерки, застанала с гръб към нас, търсейки нещо в шкавчето си, сега се кикоти като риба на сухо.
- Помисли за възможностите  Сю.
- Да не искаш да ми кажеш...- тръгвам високо да казвам, но после се сещам за кокетната дама с късата поличка и помпони, и започвам от начало,  но почти  шепнейки.-  Няма да се заглеждаш по проятелките ми, ясно! Това е странно и... гнусно.
След малко оставаме отново сами.
- Сюзън Елис ти ревнуваш ли?
- Може би.
Тя идва до мен и леко докосва устни с моите.- Хейде сега да излизаме на корта и да те размажа на тенис!
- Хах, добре.- последвам я към входа за на вън.

1:33
След близо час и нещо  на корта, Амбър все още води. Признавам, че не бях свикнала да ме побеждават, още повече на тенис!
- Стой да пия вода.- казвам задъхано.
- Да, и аз имам нужда да седна.- добавя тя на пресехулки.
Но когато вдигам шишето си от замята, виждам, че то е вече празно. Запътвам се  към футболното игрище, защото само там има вода.
- Ами вторник?- пита Бруг, облечена с гуменки, черна пола и пуловер, цвят бордо. Тя се е качила на нещо като пейка, прокарала  пръсти през телената ограда, а от другата страна, облечен в екипа си по футбол, седи Бен.
- Не, имам да пиша реферат. Как си днес след училище.
- Трябва   да правя проект.
- С кого.
- С Алекс.
- Онзи с русичката коса и перчема?
- Същия.
- Не го харесвам.
- И аз. Но като се замислиш не е лошо момче.
- Дабе. Не го познавам достатъчно за да преценя какъв е.
- Не си и опитвал.
- По- добре дръж дистанция.
- Какво? За какво говориш?
- Бруг, той е секси, знам, но не е от хората с които е препорачително да говориш.
- Налагаш ми граници ли? С кого да говоря и с кого  не!
- Не.... точно.
- Боже.- бърчи нос тя и прави физиономия на отвращение.-Това е...- тя се тросва и слиза от пейката.-.... твърде надменно, дори и за теб.- казва и тръгва обратно по алеята. Бен не се опитва да я разубедява, обръща се  и отива обратно при отбора.
- Еха!- чувам Амбър да възклицава до мен и за момемент ме стряска.
- Ти от кога си тук?
- От началото.
Двете поемаме към игрището.
- Не знаех, че в рая имало и проблеми.- казва вече на втората чаша вода.
- Честно казано и аз.
- Чакай само момичетата да разберат...
- Не, Амбър.- поглеждам я остро.- Това не ни засяга. Обещай ми, че всичко което се случва в кръга, си остава там!
Тя се разколебава за момент.
-  Ох, Добре!-  върти очи.
- Браво, хайде сега да довършим  сета.
- Не чу ли? Имаме реферат за писане?