От момиче до момиче.

БРУГ.

Поредното парти, поредното напиване. Започвам да осъзнавам в какво клише съм попаднала. Животът ми се върти главно на това. Всеки ден ставам, мисля дълго над това какво да облека с надеждата, че дрехите ще успеят да скрият ниското ми самочувствие и тъгата от запечатаната усмивка, която вечно дежури върху лицето ми. Отивам на училище, кибича в часовете и трябва да се прегръщам и говоря с всеки по- близък, който видя по коридорите. Всеки ден пия кафе, чиято цел е да ме направи да изглеждам по- бодра, но знаете ли кое е истината? Аз също си имам страхове, също имам ниско самочувствие като вас и честно казано ми писна да бъда плод на мъжките желание, защото случайно ми е била паднала презрамката на сутиена.
И докато се усетя студена течност попива по блузата ми и достига до кожата.
- Хей, по- полека!- ставам бързо и за момент ми се замайва главата.
Осъзнавам, че пред мен стой Ерик и леко се поклаща.
- Споко тигрице.
- Не съм ти тигрица! Ще ми я платиш!
Той оставя празната си чаша на малката масичка и прокарва ръка по гушата ми. Аз инстинктивно му зашлевявам шамар.
- Какво си мислиш, че правиш?- озъбвам се. Цялата треперя и си и нямам идея от къде ми дойде тази смелост.
Той седи и ме гледа.
Погледът ми се замъглява. Премигвам два пъти.
Ерик вдига ръка, а аз затаявам дъх, когато докосва устните ми с пръст, но този път аз не възразявам.
И тогава просто му се нахвърлям. Не мисля, действам изцяло инстинктивно. Започвам да го целувам страстно и да въртя игриво език с неговия.
Долазваме по стълбите и влизаме в първата свободна стая.
Тук е толкова замъглено, часът е вече такъв, че много се съмнявам да има някой трезвен, който да ни е обърнал внимание по пътят за нагоре.
Той заключва врата след себе си. Какво правя? И докато този въпрос продължава да ми се върти в главата, Ерик вече е събул обувките си и насъблякъл тениската си. И ведна щом очите ми попадат върху тялото му, просто губя контрол!
Той се покатерва по леглото и откопчава ципа на роклята ми. После тръгва да откопчава сутиена ми и успява изненадващо бързо да го направи.
- Ти не си пиян!- звуча по- скоро обвинително.
- Да не би да предпочиташ да ти фъфля и да правя всичко с движения на сангвиник, и прочие?
Аз лягам по гръб, а той над мен, като започва да целува шията ми и слиза все по- на долу.
Аз не съм курва. Аз не съм курва... Не, аз не съм курва. Все още мога да променя нещата. Край на късите полички и потничета!
- Не!- избутвам го.- Не мога.
Ставам и започвам отново да нахлузвам роклята си.
- Страх ли те е.
- Боже, Не!- това е само половинчатата истина. Започвам да търся сутиена си из стаята- Просто нямам намерение да ставам част от експозициите на разнобразното изложение на вагини в мозъкът ти, това е! И още повече, че не искам да изневярвам на скъпият ти приятел и мое гадже- Бен.
Хващам сутиена си в ръка, а в другата обувките си и след което напускам стаята.
Набутвам се в една от тоалетните да се поуправя, след което си тръгвам с мисълта за Бен. За неговите скули, коса, перфектни форми на тялото... и в последствие хващам такси до вкъщи.
Неговият аромат и чувството когато съм до него.