My naughty boy ¥КФФ2017¥

▪️🌌Край🌌▪️

- Наистина ли трябва да ходите, господарю - малкото хибридче следваше другото момче, което обикаляше от стая в стая, търсейки любимата си вратовръзка. Бързаше, тъй като вече бе едва 20:13, а събитието за поредния успешен договор с неговата фирма започваше в 20:30, а как да започне едно така наречено парти без шефа на преуспялата фирма.

- Налага ми се, сладък - след поредното мрънкотене Техьонг спря, хибрида удряйки се в гърбът му - няма как да не присъствам - той погали бялото коте.

- Не ме оставяйте сам, моля ви - продължи хибридчето - ами ако някой ме открадне?

Техьонг се засмя на глупостите, които ръсеше котето му, но най-вече му беше смешно как при изказването на нещата белите косъмчета по опашката му настръхваха и я правеха още по - пухкава.

- Куки, погледни ме - Тае обхвана брадичката на котката, виждайки че няма да изпълни желанието му - няма да се бавя, ще се върна колкото се може по - рано, окей? -  Кук поклати леко глава в знак на съгласие и отново я сведе към пода.

Мразеше когато някой "отмъкваше" господарят му. Ревнуваше го. Искаше го само за себе си, да слуша колко е невероятен и колко е мека козинката му, когато бе в котешката си форма, да усеща как ръцете му минават през нея, карайки я да настръхва като наелектризрана, или иначе казано да усеща тези така прятни ласки, показващи любовта на господарят му към него.

- Не те чух нещо - Техьонг придърпа хибрида за кръста, скъсявайки всякакво разстояние между тях.

- Аз... да, съгласен съм - хибрида тръгна да се отдръпва, но Тае не беше на същото мнение.

Той повдигна с деликатност Куки, карайки го да увие краката си около кръста му. Тръгна да ходи напред, стигайки до дивана. Постави хибрида да легне, заставайки отгоре му.

- Съгласен съм, какво? - повдигна веждата си Техьонг, чакайки да чуе названието си.

Хибрида се бе загледал в очите на господарят си, знаейки много добре какво иска той. Опитваше се да го дразни и определено му се получаваше. Искаше да си изпроси наказанието, да го задържи при себе си тази вечер.

Твърдо и упорито Куки не казваше и дума, което изнерви Техьонг. Знаеше каква игра играе, точно за това и се притисна в котето, започвайки да се отърква в него.

- Мгх... Тае... - един лек и писклив стон излезе от устните на хибрида.

- Кажи ми цялото изречение - приближи се до ухото му - знаеш как - прошепна Тае като захапа бялото като сняг ухо на Кук.