Събудих се в пълен мрак. Мислех си, че просто е още рано, но паднах от леглото и слънцето проникна през чаршафа. Започнах да мърдам, опитвайки се да избягам от хватката на това бяло "чудовище". Ами донякъде ми се получи, докато не осъзнах, че е закопчан.
- Кой малоумник ме е вкарал в тоя чаршаф и ме е завързал за него? - все още се опитвах да се освободя, когато в стаята ми влезнаха Дже Бум и онзи Марк, смеейки се. Аз само се намусих още повече. - Какво, ще стоите и само ще се хилите или ще ми помогнете?
- Мм, не, по-скоро ще се радваме на мъката ти. Ние сме тук само за морална подкрепа.
- Ако не ме изкараш от тука ще умра и ще те преследвам в сънищата ти, като кошмар. - чух затварянето на вратата. Край ще скъсам този чаршаф. Едно нещо ме успокояваше... когато излезна от тук някой ще хвърчи през терасата.
~~~~~~
След 20-минутно усилие, успях да се освободя. Малко го скъсах, но това не е важно.
Сега се разхождах и разглеждах обстановката. Беше някак хубаво и уютно.Отворих една врата с мисълта, че това е всекидневната, но всъщност се озовах в банята и видях замъгленото стъкло на душа. Веднага излезнах, надявайки се да не са забелязали присъствието ми. Продължих си, опитвайки се да забравя случилото се. Влязох в кухнята, явно останалите бяха в хола, защото нямаше никого. Усмихнах се дяволито и се насочих към стаята на така "милото" ми братче. Влязох тихомълкум и се насочих към шкафа с боксерки. Отворих и се разрових... открих презарватив... използван. Затворих го бавно и си помислих как после ще го разпитам какви ги е вършел и с кой. Отидох до гардероба и взех най-скъпите дрехи, които открих.
- Оо, Гучи. *мазен фейс*
Взех ги и ги изхвърлих през прозореца. Какъв късмет, че съседите имаха куче, което яде всичко.
~~~~
Закусвахме си най-спокойно когато осъзнах, че полета ми е днес. Станах по най-бързия начин, като тръгнах към вратата. Взех си якето и вървях с бързи крачки, като крещях докато си завързвах обувките:
- Оправяйте се, искам след пет минути да сте пред хотела.
Излязох, като чух момчетата да казват "Добре".
*******
Вече излизах от входа с куфар в ръка. Часът беше 10:19. Чакай какво?? Полетът ми! Набрах по най-бързия начин Дже Бум.
STAI LEGGENDO
Idle Stop
FanfictionАлекс води съвсем нормален живот, докато един ден не разбира, че трябва да замине за Япония. Всичко е както трябва, когато нещо се обърква. Пропуска полета си и й си налага да остане в Сеул. Ще има възможност да се запознае с нови хора и от това за...