Lost Personality |『MARKSON』[КФФ2017]

†09/10†

~•~†30.09.2017†~•~

-Кошмар? Отново? - тонът на Джебум вече дори не бе изненадан. Бяха минали повече от седем месеца от престоя на Джаксън в психиатричната клиника, а почти нямаше нощ, в която да няма кошмари.

Ала ако имаше, то това се дължеше на факта, че будуваше, за да ги предотврати.

-Мхм... - измърмори брюнетът и отчаяно се разположи удобно на земята, излягайки се назад.

Обичайно за него бе по време на сеансите им, той да лежи на пода. Вдишаше и издишаше бавно и внимателно, докато скалпът му изтръпваше заради твърдостта на пода, а тялото му настръхваше заради студа.

-Пак Марк, нали? Какво този път? - психиатърът вече дори не водеше записки. Държеше се все едно бе разрешил случая на Джаксън.

Но не. Нищо подобно. Просто се бе отказал от него. Точно, както всички захвърлиха Джаксън в ръцете на "лечението", отнемащо единствената му капка щастие, крепяща смисъла на съществуването му.

-Пак Марк. - въздъхна брюнетът. - Минаха... - дълбока и измъчена въздишка, сякаш способна да разкъса белите му дробове заради прекомереното количество кислород, навлязло в тях. - Минаха точно четиристотин седемдесет и осем дни. Всичките с кошмари...

-Трудно ли ти е? - напълно излишен бе въпросът на Джебум и Джаксън мързеливо отвори очи, свивайки вежди, като го погледна недоумяващо. - Да, знам, съжалявам...

-Какво знаеш ти... - изпуфтя кафявокосият и сплете пръсти зад тила си, вече не можейки да търпи неприятната твърдост, допираща скалпа му. - Не се ли разбрахме нещо за подценяването?

-Разбрахме се, да. - потвърди психиатърът и кимна, плъзвайки стола си към края на бюрото, за да вижда Джаксън по-добре. - Какъв беше този път?

-Този път... - въздъхна Джаксън отново, прокарвайки пръсти през косата си бавно, за да събере мислите си. - Този път сънувах деня, в който решиха да спрат лекарствата му...

-Спряли са лекарствата му? - възкликна с недоумление Джебум.

Той не му бе споделил за това. Бяха говорили единствено колко психически нестабилен е бил Джаксън щом се е събудил, откривайки мъртвото тяло на Марк, сгушено в него.

-Така направиха. - кимна брюнетът и опъна ръката си до тялото, оставяйки я в ръцете на студената обвивка на пода. - Той просто... Мъчеше се. Повръщаше кръв през минути. Кожата му се измахваше с всеки изминал ден, устните му избледняваха почти до синьо... Наподобяваше ходещ мъртвец.