Мазно престъпление

22 декември

Близо цял следобед прекарах тук. В тая барака е по-студено от в мазето ми. Седя на студената земя и чувам стъпки идващи насам. Стъпките заглъхват, а аз седя уплашена и гладна. Придърпвам чантата ми към себе си. Претърсвам я да намеря телефона си. Виждам, че няма батерия и надеждите ми изчезват.
-Майката на Картофа е била зад всичко това...
Мърморя под носа си. Решавам да се разходя из бараката много тихо, за да може Карамфилка да не ме чуе. Да така се казва не питайте. Оглеждам стените, пода и тавана. Почти нищо не се виждаше, защото нямаше прозорци. Имаше разни процепи между дървените дъски на бараката и през тях минават тук там разни слънчеви лъчи. Отново чувам стъпките да идват насам и аз хуквам в ъгъла и се скривам зад един кашон. Идва Карамфилка облечена в пуловер и клин. Носи един чорап на главата си и държи една торба и една бухалка в ръцете си. Дойде до мен и ме върза за кашона с едно въже, което извади от торбата си. Тя излиза от бараката и ме заключва. Опитвам се да се придвижа и скачайки от чантата ми изпадва уоки-токито ми.
-Ами да! Ще се свържа с Картофа по него! Ако успея да го взема...
Опитвам се да се измъкна от клопката на въжето. Клатя се като пиле, но полека въжето се разхлабва. Работи! Леко се навеждам и взимам уоки-токито.
-Ало? Картоф?
"По телефона".
-Ало? Майра ти ли си? Къде си?
-Майка ти ме отвлече!
-Моля що за щуротии!?
-Дълга история моля те ела да ме измъкнеш от тук.
-Ще дойда с полицията. Къде си?
-В една барака близо до черешовата гора.
-Идвам насам!
Спокойна вече от това че се свързах с Картофа. Спирам да треперя, прибирам уоки-токито в чантата и чакам...
Дано дойдат бързо! 😥😥