Бедствието в мен

1/365

    "Първата любов"
Както ясно се вижда исках това да е част от новата ми година и новото ми начало, но може би малко закъснях.
Ее, все пак опитвам...дано и този път не се проваля.
  Мисля си сега за животът и нещата, в които навлизам. Ее знам, че съм малка да мисля, че съм изживяла повече отколкото един човек на 50 години,ще излъжа ако кажа, че е вярно.
Всеки в животът си е имал първа любов, нали така? Уви моята най-незабравима не беше първа...
Беше нещо наистина объркващо. В първия момент гледаш как всичко е наред, а след минута избухва поредният скандал. Ее, то скандал ли е това да бъдеш винаги в краката на другия, а той да се оплаква от теб и в същото време да вижда,че си безпомощна пред думите му, но да го прави напук, все едно му доставя удоволствие да те боли. По-гадното беше, че всичко, за което говореше, викаше или ругаеше не ме засягаше толкова, но в следващият момент, в които съм си вече у нас и мисля дадени неща избухва умът ми, който ми казваше:
  -Ами ако той е прав? Ако ти грешиш...не бъди егоист, извини се.
  И отново бях в краката му все едно нуждаеща се от него и не можеща да живее без него, докато осъзнаваше, че животът ми беше по-лек без товар, която мъкнех на гърба си.
В този момент сълзите са още в очите ми...толкова копнеех да получа любов, а получавах обиди, които ме съсипваха...
Свиква се...товар, която мъкнеш месец, защо да не мъкнеш и два месеца, а защо не и три?! Заслужава ли си?
Вярвам, че преминах през най-ужасното, но го и преодолях. Колкото ли трудно би било да ходиш всеки ден при човек, който постоянно ти казва как не става нищо от теб, как си нищо за него и това да го слушаш в продължение на месеци, но всеки ден да таиш надежда, че следващият ден той ще се промени, той ще покаже любовта си...
  Ее, все пак случва се...а след като не го виждаш, чуваш и така нататък как ли би изглеждала ситуацията, в която дни след като сте се разделили той има нова? Как ли изглежда той да мине около 5-6 момичета, докато ти с дни си заровена под завивките и плачеш...
  Как ли би изглеждала и друга ситуация, в която той ти звъни, оплаква ти се и плаче по телефона, след което затваря и ти след неочакваното започваш да плачеш за него, докато той плаче за друга...
  Колко ли си била заблудена докато той те обвинява за всяко негово действие? Кара те да мислиш, че ти си виновна за това, което той е направил. Плачеш, беззащитна си пред неговите думи и всичко те изяжда, защото се примиряваш с непримиримото...
  Все пак научих нещо, не бъди толкова глупав да се поддаваш на човек, който ти мачка достойнството, самочувствието и те съсипва... Бъди толкова добър, колкото другия е. Бъди част от нещо, което си заслужава...и не се доверявай на хора, които не го заслужават.