Две личности, едно тяло.

Тайни.

Може би беше повече бясна от разтроена. Юмруците на Анабел пулсираха, просто гневът не стихваше.
Когато отвори входната врата се срещна лице в лице с брат си.
- Какво правиш тук? попита момичето.
- Същият въпрос мога да задам и на теб.
- Тери ме вбеси.
- Тази кифла не престана ли най-сетне?
- Очевидно не.
Брат й не знаеше какво друго да каже. Интересуваше се от нея. Все пак й е брат.
- Защо не си в училище?
- Имам свободни часове. Пък и щях да стоя като глупак в празна стая. Реших да пропусна.
- Ясно.
- Няма ли да си намериш приятел най-сетне?
Тя се стъписа. Това й е болна тема. Винаги е искала нормална връзка, но никой не можеше да я изтърпи дълго. 2,3 месеца и всичко приключва. Болеше я от този факт.
- Скоро е рождения ти ден. - смени темата. - как ще го празнуваш?
- Може ли без да го празнувам?
- Ти да не полудя? Аз ще се заема по въпроса тогава. - на Ана й беше все едно, така че да прави каквото иска, помисли си.
Тя отиде в стаята си и си взе книгата. Потъна в своя свят.
Дори не е разбрала кога е заспала, защото се събуди през нощта. Викове и караници ехтяха из апартамента.
Ана излезе от стаята си и се ослуша. Майка й и брат й се караха за нещо.
- Поне веднъж ще се поинтересуваш ли от дъщеря си. Та тя ще става на 18 по дяволите? - брат й говореше с все по-гневен и по-гневен тон.
- И какво да направя. Тогава ще съм в Германия на бизнес среща.
- Тя няма друг освен нас и така ли ще я оставиш на този ден? И какво ще се извинаваш с пари и подаръци 1 месец по-късно??
- Да.
- Тогава ти си срам и позор. И се наричаш майка?
- Внимавай как ми говориш.
- Кога щеше да ми кажеш, че съм осиновен?
Майка й си замълча. Ана падна на земята шокирана след всичко, което чу.
- От къде разбра? - жената преглътна шумно.
- Татко ми каза.
- Този ... - изруга тихо.
- Въпреки, че не съм твоя кръв защо си толкова добра към мен, а с Анабел се държиш ужасно?
- Защото... защото винаги съм искала син, но никога дъщеря.
Анабел усети как сърцето й спря за момент. Открехна вратата и застана пред тях.
- Затова ли се опита да ме убиеш като бях малка? - сълзи се стичаха по бузата й.
Да, майка й се опита да я убие преди 8 години. Щеше да я удави в банята.
- Мила, не съм ... - Ана пристъпи напред и й заби шамар.
- Как си могла? - Кристофър изръмжа. - Ани ела с мен. - хвана сестра си за ръка, взе портфейла си, ключовете и раницата й и излязоха извън апартамента.
- Къде отиваме? - попита през сълзи момичето.
- Отиваме при татко.
- Защо?
- Той те обича за разлика от .. онази убийца.
Качиха се в колата и пътуваха в мълчание. През целия път никой не пророни и дума.
Пристигнаха и се качиха по стълбите. Пред вратата стоеше баща им.
- Ана... дъще - той моментално я прегърна. - Не знаех кълна се. Защо не си ни казала?
- Как разбра?
- Крис ми писа. Утре отиваме в съда. Ще живееш при мен от тук насетне.
- А Кристофър?
- Той също.
Ана си взе един дълъг успокояващ душ. Твърде емоционална вечер.
Таман се загърна и вратата се отвори. Крис се стресна, похлъзна се и повлече Ана със себе си. Докато се осъзнаят той се беше надвесил на нея, а хавлията само покриваше най- интимните й части.
- Господи съжалявам. - за първи път видя сестра си толкова разголена. Но боже мили тялото й беше толкова красиво.
- Н-няма нищо - изохка. Изчервиха се и двамата. - Щ-ще станеш ли.. защото кракът ти е.. - и тогава той се усети, че коляното я притиска в интимната й област.
- Оооо - изправи се и се обърна засрамен. - Извинявай.
- Случва се. - тя стана и се зави хубаво. - банята е твоя.
- Благодаря. - не смееше да се обърне.
Докато се обличаше Анабел не спря да мисли върху всичко. Майка й, факта, че Кристофър е осиновен и сега това? Тя изпита чувство към брат си, което никога досега не е изпитвала. Сексуално желание? Или чувства? Та той й е брат? Това е лудост. Всичко стана толкова бързо.
Какво по дяволите се случи днес? Защо?