Be my owner (jungkook&you)

Част 1

Чуваха се шумове отвън. Беше 23:11 часа вечерта. Малко се страхувах, а и живеех сама. След около пет минути се звънна на врата. Аз бях на втория етаж и оправях прането си. Сгъване, подреждане..знаете. Чудех се, кой ли може да е по това време, и защо? Малко се стъписах, заради шумовете от преди малко, а сега се звънеше по-настойчиво на вратата ми. По инерция тръгнах забързано по стълбите, за да отворя. Тръгнах да дръпна дръжката и да видя, кой е, но се спрях и се замислих.. Наистина ме пробиваха тръпки..
Оо, стегни се! Все едно някой ще психопат ще те убие!-казвах си на ум.- Ами, ако наистина има някакъв психопат, който ме убие?

Отворих вратата и видях.. Беше момче с ушички и опашка..
Хмм, хелоуин ли е? Мислех, че е след няколко дни.-чудех се усещайки, че се улисвам в мислите си, а момчето се визираше в мен, сякаш леко притеснен.

-Да, кажете. -чудех се, какво се случва, защо това момче има уши и опашка..на котка..??.. ааъъм..чакай малко. Не бях ли чела нещо такова?!..Как се казваше?..Хермафродит е друго нещо. Аа, не беше ли хибрид?! Ама, те истински ли са, или наистина се бавя с времето и е Хелоуин?
-Здравейте, азз...
-Ти хибрид ли си?? -прекъснах го и попитах, изглеждайки като дете, което току що е изяло десет килограма захар. А и, как да бъда спокойна?! Помня колко много исках да имам хибрид. Толкова съм въодушевена от това. Ако е хибрид...ще го заключа и няма да го пусна никога, кълна се!!
-Ами...да- засрамено ми отговори момчето.
-А!... Оу, съжалявам, ако съм те притеснила, но..много се радвам.
-Ъмм.. Така ли?
-ДА! Ъмм..., но остави мен.. Какво има?
-Ами..азз..- беше ми трудно да каже, а и изглеждаше измъчен, сякаш беше преживял огромна драма преди секунди.
-Ако, искаш влез... За да поговорим.
-О, благодаря.- влезнахме вътре.
-Ъмм, настани се, където ти е удобно. Аз ще се върна всеки момент.
-Добре.

Сега нека се пренесем в главата на Джънгкук

Афф...мило момиче. Аз в момента съм в нейния дом! Как ще и обясня, защо звъннах на вратата ѝ?! Ще се върне всеки момент.. Аххф.. Какво да и кажа? Бла, бла, Бла, не издържах и избягах. Да, определено не звучи добре.. Ахх.. Мисли Джънгкук, мисли! Ами после, къде ще отида?! Тяа, едва ли ще ме приюти. Да, аз за това звъннах, но...
Едно е да видиш коте пред вратата ти, друго е хибрид. А, тяа.. Защо така се очуди? Дали съм я стреснал? Офф.. Намирам се в една огромна каша..

И отново в главата на момичето

Хей, коте! Какво пиеш?- да все още бях много енергична. Все пак, ти как щеше да реагираш, ако имаш хибрид в хола?!- Мляко?
-Хах!... Всичко, което и ти.- развесели се щом чу това.. все пак, не бях чак толкова запозната с хибридите. Отидох до него и му подадох една от чашите.
-Вода.
-Благодаря.
-Можеш да ми споделиш вече, няма да те карам да чакаш повече- отпих от чашата си и го загледах с интерес. Не, защото беше хибрид, а ѝ се чудех, какво ще бъде обяснението му, за това късно навестяване, при непознато момиче.
-Ами, ти явно си запозната с това, какво е хибрид.
-Мхмм.- гледах го с интерес.
-Съжалявам, малко ми е трудно да говоря.. Намирам се в много идиотско положение- направи леко намръщена гримаса и се замисли гледайки в пода.
-Знам, че ти е трудно да споделяш просто така с непознато момиче..но..аз мога да ти помогна. Кажи ми.- хванах ръката му, нямаше нужда да се приближавам, вече бяхме достатъчно близо един до друг. Не знам кога и как, но е факт.
-Ами...може ли да започна с обясненията отзад, напред?
-Да.- виждах, че му беше трудно.

Гледна точка на Джънгкук
(отново)

Трудно ми бе да и го кажа. Но.., някак си усещах малко по-различни чувства към това непознато момиче. Чувствах я по-близка. Може би, това е нормално, никога не съм чувствал близост, или поне нищо подобно не желае да изплува в съзнанието ми. През целия ми живот са се държали с мен ужасно. Защо изобщо им трябвах на тези хора?
Но не можех да и кажа... Нещо ме спираше.
Да, имах чувството, че можех да и изпея всичко, но устата ми се спираше, а ѝ не исках да говоря за това, за сега..

-Еехо...- тя махаше с ръка пред лицето ми. Явно съм се замислил.
-Мм.. Да! Да!- върнах се на Земята и разтърсих глава. Ооуу, сега трябваше да измисля нещо, за да избегна темата за сега.
-Добре ли си?- гледаше ме притеснено и леко стисна ръката ми.
-Да, да.. Всичко е наред.- да, всичко е наред.. Чувствам се отлично! Не искам да те лъжа, но не искам и да те притеснявам. Как да ти обясня всичко?... Оо, тя ме държи за ръката!! Мм..ръката и беше топла.
За миг спомен просветна в главата ми.
Спомен... Държи ме за ръката... Майка ми? Ръката ѝ е топла!
Сърцето ми започна да бие, като лудо в гърдите ми. Усещах, че пак се забравям.- Исках да ти кажа, че..- гледах да кажа нещо, колкото може по-бързо и да се измъкна от мислите си, нейният поглед се укокори. Тя ме гледаше в очакване да довърша изречението си.. Имаше големи, тъмни, красиви очи. Толкова хипнотизиращи.. Потъваха в тях. Тези очи.. Те правеха нещо с мен. Сякаш очите ѝ отключват клетките, в които бяха държани думите ми. Бях готов да и кажа всичко, но усетих, че не знаем имената си.- Аз съм Джънгкук.- протегнах ръка към нея.
Тя също подаде ръка
- (Името Ти).
Ще запомня това име. Вече звучи в главата ми.
-Та, какво щеше да казваш?- тя продължи разговора, като се върна на темата, напомняйки ми, че имам много да и казвам.
-Ами аз звъннах на врата ти, за да помоля за помощ- объркването си проправи път до лицето ѝ.- Защото, съм хибрид ии...нямам дом, ако нямам стопанин?- най-сетне изплюх камъчето. Така звучи добре. Доста спестих, но за сега ще е така.- Та, изках да те питам.. Ще ми бъдеш ли стопанин?- усмивка веднага грейна на лицето ѝ. Тази картинка ми харесваше. Щом вече съм спокоен, мога да забележа...на какво красиво създание съм попаднал.
-Съгласна съм.- каза тя, а усмивката не слизаше от лицето ѝ, но очите ѝ се пълнеха със сълзи.

Гледна точка на момичето

Не, не трябва да плача.. Развалям момента..
Но, той поиска да е моето хибридче. Имам си хибрид! Да, не ми разказа историята си, но го разбирам. Има време. А, той...е толкова красив... Какво ми става? Какво изпитвам към това момче? Току-що се запознахме, а вече плача и се смея, или поне нещо такова.
Очите ми се пълнеха със сълзи.
Усетих, как силната му ръка ме издърпа рязко и след момент се озовах в прегръдките му. Очите ми бяха широко отворени, но след това се затвориха бавно, което накара сълзите ми за паднат върху рамото му. Започнах да се отпускам и главата ми да полягва на рамото ми. Ръцете ми бяха до тялото ми, а неговите ме обгръщаха. Усещах стегнатото му тяло. Усещах, как сърцето му бие.
Да, исках момента да свърши, но да продължи дни наред.