Will you teach me, hyung? // YoonSeok // boy × boy

12%

- ...Ти си моята надежда.

- Уау... Шуга... Не знам какво да кажа. Това е толкова мило - една самотна сълза се спусна по бузата на Хосок.

- Това е истината. Моля те, не започвай да цивриш. Знаеш, че не се оправям със сълзи... - Юнги се протегна и внимателно избърса следата от сълзата.

- Юнги... Наистина си добър с думите, знаеш ли? - попита тихо по-малкият.

- Не съм добър, феноменален съм - намигна му чернокоското и двамата се разсмяха.

- И въпреки всичко, това ми изглежда като сън - заключи накрая Хоби. - Ощипи ме - подаде му ръката си.

- Аз имам по-добра идея - чернокоското нежно преплете пръсти с неговите и свали ръцете им надолу, приближавайки се отново към лицето му и целувайки го отново. Този път по-продължително, по-властно, но и по-нежно. Хосок имаше чувството, че се разпада и му се искаше този момент да продължи завинаги. За огромно негово съжаление обаче се наложи да се разделят, за да си поемат въздух.

- Не ме гледай така - прошепна измъчено Юнги, щом погледите им се срещнаха.

- Как?

- С желание.

- Защо? - Добре, тамън се беше поуспокоил малко и Юнги отново го накара да се изчерви.

- Защото не мисля, че мога да се удържам още дълго - изсъска другото момче и го целуна грубо, страстно, изпълвайки целувката с жар и карайки по-малкият да изстене в знак на протест, когато се отделиха.

- Никой не те кара да се удържаш. Сами сме - Хоби го гледаше недоволно.

- Точно това ме притеснява - Юнги прехапа долната си устна.

- Че защо? - изведнъж Хосок се притесни и не беше сигурен, че иска да чува отговора.

- Защото- - чернокоското беше прекъснат от силното биене на камбани из целия град. Беше станало полунощ. Двамата замълчаха, чакайки гръмкия звук да утихне.

- Честита Коледа - усмихна се Хоби, щом вече можеха да се чуват.

- Мда, честита да е... - Юнги беше забил поглед някъде зад Хосок и явно се беше замислил за нещо.

- Не си довърши мисълта - подсети го Хосок след малко.

- Да - чернокоското го погледна сериозно. - Просто не искам да си помислиш, че единственото, което искам е да спя с теб. А ако ти се нахвърля на първия ни ден, точно това ще излезе...

Хосок избухна в смях и се дръпна от ръцете на Юнги, излягайки се назад, без да може да си поеме въздух.

- Какво толкова смешно казах? - попита сърдито другото момче, но все пак не успя да издържи и също се усмихна, заразяввайки се от веселието на Хосок.

- Н-нищо смешно не каза. Просто някак си тона ти, сериозността - успя да изрече едва Хоби и отново избухна в смях.

- И все пак, не схващам - настоя чернокоското.

След няколко минути, нужни на Хоби да спре да се смее и да върне равномерното си дишане, той седна отново срещу Юнги, хвана ръката му, а свободната си я постави на бузата му.

- Извинявай. Предполагам от нервите. Изключително щастлив и благодарен съм, че мислиш и за моите чувства - Хосок се усмихна нежно , подпря чело на това на Юнги и затвори очи. - Но това не означава, че не искам да ми се нахвърлиш - прошепна тихо.

- Не ме изкушавай. Искам първия ни път да е специален.

- Първо, първия МИ и второ, какво по-специално от това, че най-после си признахме?

При думите на по-малкия, Юнги се отдръпна и го изгледа изненадано.

- Чакай малко. Хоуп, ти девствен ли си?

Хосок отвори очи и в тях проблесна игрив пламък.

- Ще ме научиш ли, хьонг?

✒🎁The End🎁✒