От момиче до момиче.

Бруг. Тридесет и първа Глава

Знам, че не съм любовта на живота ти... Но ти винаги ще бъдеш моята.- казва Алекс, докато седим облегнати на училищната стена.- Честит рожден ден, Бруг.
- К- какво?- успявам едва да произнеса.- Алекс, до преди малко си говорехме за теста по геометрия и ти изведнъж ми казваш това!?
- Аз... дааа. Знам, че сега си с Бен. И знам колко беше влюбена в него и все още си, вероятно... но просто трябваше да ти го кажа. От 8- ми клас чувствам това, което ти чувстваш към него. Гледам те така, както ти гледаш него. Знам, че ти не ме харесваш и аз направих всичко, но чувствата ти към мен не се промениха с нищо. И точно за това, тъй като днес е твоя рожден ден, аз ще ти направя един малък подарък и ще спра с всички намеци, обяснения , влюбени емотиконки... всичко. Край! Повече няма да те дразня Бруг. Аз... извинявай ако съм ти навлезнал в личното ти пространство но... извинявай.
- За какво ми говориш!
- Внимавай какво си пожелаваш, защото най- много сълзи са проляти от збъднати мечти. Всичко с теб стана случайно. Случайно те срещтнах, случайно ми се усмихна, случайно те обикнах.
- Това някаква шега ли е?- започвам да въртя глава на ляво и на дясно.
- Внимавай с него!
- Алекс пушил ли си нещо?
- Просто трябва да ти го кажа!
- Не аз...
- БРУУУУГ!- крещи на ухото ми Алисън. Аз ряско отварям очи. В този момент алармата ми започва да звъни и към всичко това допринася и зверският лай на Арго.
- Какво по...- изправям се рязко и спирам гадното пищене на алармата. Мелодията е хубава, но тя е причината да се събуждам всяка сутрин и меко- казано, вече съм я намразила. Алисън прави команда на Арго да спре.
- Честит рожден деееен!!- размахва ръце във въздуха Али.
- Егати сутринта ми спретнахте!- измрънквам и затапвам ушите си с възглавницата под одеалото .
- Моето голямо момичеее!!- появява се мама с парче торта и свещички 16 от горе й. Тоалета й е цветен и лъчезарен и това до някъде успява да ме събуди. Алисън от друга страна е още по нощтница и носи гиадема с кексче на главата си. Изправям се в седнало положение.
- Пожелай си нещо!
И нека той бъде мой.
Би трябвало сега да мисля за Бен, цяла година планирах как пожеланието ми днес ще да е за него, но точно на думичката той, в главата ми се появи спомен за шантавия сън от преди малко и възможно ли е докато съм духала свещичките да съм си мислела са Алекс?! Не, не, не. Това са само свещички. Пожелания няма! Напразен мит.
- Има палачинки.- казва мама и прекъсва мислите ми.- Щом се облечеш ела долу.
Аз само кимам.

На излизане от банята виждам Алисън, която се е настанила на леглото и развлекателно говори по телефона. Щом ме вижда ми подава слушалката и сигурно 20 минути сме си говорели с татко.
- Е какво ще облечеш?- пита ме тя, щом приключвам с дългия разговор.
Аз поглеждам към вратата на дрешника си, където се вее рокля на Just Cavalli. Тя захапва парче ябълка. Понякога си мисля, че има цял панер с ябълки в стаята си.
- Смел избор.- казва.- Ще може ли да ме закараш?
- Ох Алисън!
- Днес майката на Кара е болна и си търся превоз. Това е.
- Добре. Чакам те след 15 минути долу.
- Тъкмо да хапна онази торта.
- Това е моята торта!
Тя се засмива.
- Сеедно ще я изядеш.- отхапва още едно парче от ябълката си и излиза.
Поглеждам отражението в огледалото пред мен. Харесвам тялото си и все пак имам още много работа върху него. Не съм някаква кльощава, а по- скоро с твърде много маса мускули. Лесно е да станеш момичето на Бен Периш, но по- трудното е да се задържиш.
Когато слизам, виждам Алисън да потропва нервно с ток във фоайето.
- Закъсняваме!- поглежда ме тя остро.
- В такъв случай сигурно ще се зарадваш, че трябва да чакаме още 15 минути на опашка в StarBucks, защото днес е мой ред да взимам кафета.
Тя почервенява, а аз започвам да се смея като ненормална. Този нейн фейс е незаменим!
И щом отваряме вратата, от там изкачат Клеър, Кристина и Сю с куп балони в ръце.
- Изненеда!!- крещят те в един глас.
- Момичета!- възкликвам изненадана, а Алисън започва да си удря главата в рамката на вратата.- Как дойдохте?
- Добре, че е майката на Кристина.- казва Сю и внася балоните вътре, а те полепват по тавана.
- По дяволите! Може ли да тръгваме, вече?- тръшва се Алисън.
Те я поглеждат въпросително.
- Днес трябва да я закарам.- казвам йм след което всички се запътваме към колата.
Паркираме колата на обичайното си място на партер Б19, когато зървам черна Hyundai, колата на Бен, който също паркира в този момент и... Ашли, седнала на съседната седалка до него. Аз слизам и се взирам в тях.
- Само не прави циркове.- казва ми до ухо Сюзън.
- Сеедно не ме познаваш.- поглеждам я аз и усмивка плъзва по лицето ми.
- Здрасти.- приближават ни те.
- Добро утро.- казвам и допирам устни с тези на Бен.- Вие заедно ли пътувате?- питам ги Аз съвсем невинно.
- Да, обикновенно. Нали сме съседи. Прозорците ни гледат един към друг.- усмихва се от своя страна, Ашли.
- Имам изненада за теб.- казва Бен.- Затвори очи.
Осещам верижка да се увива около връта ми.
-Чух,  че предишната вечер на партито на Делия е имало нещо с Ерик.- шепне ми безкрайно тихо на ухо той.- Честит рожден ден,  Бруг! Щом отварям очи, на гушата ми се рее бяла птичка с червен камък на мястото на сърцето си.
-Какво искаш да кажеш? - обръщам се към него.
- Това е Авлига.- продължава да говори той,  но сега не толкова тайно. Трябват ми няколко секунди да осъзная,  че говори вече за верижната.
- Авлига?
- Вид птица. Възможно е да разбереш значението й след известно време, просто се налага да почакаш.
- Красива е.- оглежда я Кристина.
- Ще я пазя.- обръщам се към Бен.
-Много се надявам.- само стиска челюст.
- Трябва да тръгваме.- намесва се Аш и всички поемаме към входа,  а аз продължавам да се питам какво точно имаше в предвид с това с Ерик,  дето каза. Как толкова бързо е достигнало до него?  В крайна сметка ние не сме правили нищо.