Различна си

1

Та така ето ме и мен. На деветнадесет и сега с моята най-добра приятелка се настаняваме в общежитието. Живеем си само двечките и това е страхотно,имаме връзки и за това няма още някой в нашата стая.
Нека ви се опиша,все пак трябва да се знае как изглеждаме,нали? Казвам се Ребека Монгомъри,родена и израснала в любимия ми град-Калифорния. Имах руса средно дълга коса,сега е кафявa и е по-дълга. Преди три години бях примерно дете. Добри отценки,добра компаня, приятели ,без купони,напиваня,пушене,момчета... Но се появи той,влюбих се ,да признавам си,оказа се ,че не ме обича,заряза ме и то безчувствено и ето ме сега,пълната си противоположност от преди, дори не съм девствена, не поня как стана бях на поредното парти. Това е за мен. Сега съм в колеж с обичаната ми сестра,така казвам на ндп-то си, Керълай Флегермант. Тя е руса със зелени очи и е супер атлетична. Изглежда мила и е такава,ако не я ядосаш , а ако не те хареса ще се държи кофти с теб, накратко ние сме себични кучки,зли сме към тези ,които мразим ,а те са много,заради работата ни. Преди две години се забъркахме с едни типове и станахме част от бандата им, и двете искахме нещо ново,та станахме убийци или разузнавачи,а понякога и шпиони. Имаме всичко,пари ,дрехи,вкусна храна,алкохол,коли и още мноого други неща. Та докъде бях,а даа... Нанасяме се в общежитието.
-Кер какво мислиш,яко а?
- Просторно е ,но ни чака много работа по обзавеждането.
- Утре ще му мислим,сега хайде да се обличаме и да излизаме!
- Неее,нека днес свършим работата,едва дванадесет на обяд е!
- Ох,добреее,взимай парите и да вървим до мола. От там ще взимаме нещата за стаята.
- След това може да се разходим  по магазините
- Ако не сме скапани или изморени
- Дадено
Отидохме на паркинга, и се качихме в аудито ми,спортно бяло ауди,което е направо разкошно! Запалих и тръгнах към мола.
- Хей,Кер извади ми цигара.
Вместо да отговори тя ми извади кутията и ми подаде една,сложих я  между устните си. Липсва нещо,запалка
-Запалка?
- Нямам,коя песен да пусна,от моите.
-   Colder - Hеalsy
Извадих си клипърчето(вид запалка) от джоба и запалих. Почнах да пея, а Керълайн наду музиката.
- Ей, я спрете тва!
Къв е тоя,че да ми казва какво да правя в моя град? Свалих си стъклото и се показах леко,бяхме на светофар така,че...
- Май не знаеш ,че това е моята кола и ще правя каквото искам в нея, не ми пука дали музиката ми ти пречи,ако цениш нищожния си живот на червей не се занимавай с мен!
- Оу,много ме е страх от малката кучка,която знае две-три думички , ставаш само за свирки ,мацеее...
- Нима? Ти, аз утре вечер зад площада с кола или мотор.
Светна зелено отавна,но ние правехме задръстване,всички ме знаеха и никой не смееше да ми даде клаксон. Веднага щом светна червено излетях от предишното си място,леле как ше го разбия.
- Супер се справи Ребека,но утре сме на парти.
- Ще закаснея малко...