( това е Ксандър ше го видите накрая,но в реалния живот е Наш Гриър,да кажа)( да знете ,че много обичам да описвам неща за това тази глава ше е с много пазаруване)
Паркирах близо до мола,мразя техните паркинги,луташ се половин час докато си намериш колата. Както винаги се смеехме на глупостите,които говорим,момчетата ни оглеждаха най-нагло. Какво да се прави,да си красив е талант! Влязохме в първия магазин,там имаше картини и модерни надписи,плакати,табелки,лепенки за стена и още мноого. Започнахме да разглеждаме,всяка сама за себе си. Разбрахме се че си разделме стаята на две,не е важно дали ще е еднаква,а тя няма да е.
След известно време се срещнхме на касата , тя беше преди мен. Взетите неща са много яки.Постерите каза ,че ще са за над леглото ѝ , а другите за бюрото. Жената започна да маркирваКакто взе и още един комлект картини,те бяха цял пакет.
- 42 долара и деветнадесет цента
- Заповядайте,рестото е за вас,бихте ли ги опаковали?
- Един момент моля.
Вярнаха нещата в три средни
- Добър ден
- Добър да е
Извадих нещата от кошницата и жената повтори процедурата
-78 долара
- Заповядайде,лек ден
- И на вас
- Това е забавно, обичам да пазарувам особенно за стая, скоро ще ходим и за тетрадки,ще ни трябват няколко,както и трябва да си взема нов дневник.
- Кер,споко има време,сега хайде към магазина за мебели на долни етаж е.
- Хайде
Хванахме се под ръка и с торбите слязохме,да изглеждахме като кифли,да така е,но е забавно, не се държим гадно с хората освен ,ако не се налага. Влязохме в магазина като отидохме да си оставим нещата от миналия магазин в шкафовете с код, въведох моя и тръгнах,всяка сама за себе си избира мебели,днес ще вземем само тези ,които можем да носим.
Отново се срещнахме на касата,аз бях първа този път. Взех няколко възглавнички,няколко шкафчета ,но на дъски,трябва да ги съединя. Лена работа. И Кер взе подобни неща. Взехме големите ториби ,както и малките и тръгнахме.
- Ребека,трябва да оставим тези торби ,затова сега отивам на входа на паркинга с теб,оставам да пазя нещата ,а ти докарай колата тук.
- Разбрано.
Понякога и тя командваше,защо да споря ,като беше права,няма как да мъкнем дъски из целия мол. Слязохме точно на входа,но отстрани,да не ни бутне кола,не че не се е случвало...
- До десет минути съм при теб.
- Да,да хайде върви.
Тръгнах на излизане шях да припадна. Видях го,след цели три години пак го виждам,беше с висока и стройна блондинка, изглеждаха като нас преди,е преди. Продължих по пътя си,не ми пука вече за него. Качих се и минах покрай тях с колата,добре че стъклата са тъмни. Той погледна към мен,ооо не и те влизаха в паркинга,сигурно колата му е там,мамка му!
- Хей,защо се...
Прекъснах я
- Качвай бързо нещата ,ще ти разкажа после.
Направи го,но преди да се качи един глас я повика...Ксандър,много добре знаеше коя е Керълайн.
- Хей, Керълйн какво ствава?
- Оу много неща...
- Ребека с теб ли е?
Излязох от колата, в този момент се радвах ,че бях облечена така. Черни прилепнали дънки,високи черни токове ,ботуши ,бял потник и кожено черно яке,имах сребърен дълъг гердан и носех черни очила,слънчеви.
- Тук съм,защо?
- Бека?
- Скъпи ,коя е тази.
- Леле забавих този прякор, никой не ме нарича така,ако го кажеш още веднъж...
- Хах опитваш се да ме изплашиш. Знаеш ли , има нешо ново в теб, различна си, Бека.
- Така е,живота ме свали,но ми даде втори шанс.
Керълайн ми хвана ръцета здраво,защото видя ,че искам да го пребия.
- Ребека има камери не си заслужава да ни спипат, а Кълъм няма да е много доволен ,ако отидем в затвора точно ,когато му трябваме. (Прошепна,но Ксандър я чуваше
- Вярноо.
- Да не забравим,че ни предстои състезние.
- Моля,за какво говорите?
- Ксандър,моя живот не е твоя работа, да се махаме Кер.
Телефона ми звънна
- Ало, кво искаш Люк... Сериозно?... Бъзикаш ли се с мен?... Ох,добре!
Затворих
- Какво пак иска ?
- Хемингс иска да му взема еднорог за сестра му
- Чакай ? Люк Хемингс, нали не сте се забъркали с него?
- Не те интересува ,пак повтарям. И какво ,ако е така?
- Той е опсен, Ребека.
- Хм,знам и аз съм опасна Ксандър, точно за това той ми е гадже.
Какво изръсих туко що? Та той ми е най-добър приятел???
YOU ARE READING
Различна си
RomanceТя бе жестоко изоставена от своя приятел. -Всичко беше лъжа,всяка целувка,всичко! Приеми го, не те обичам!- изкрещя той Момичето се разплка и избяга Дап,това е моята може би банална история. Казвам се Ребека и бях на шестнадесет ,когато ме разбиха...