Златен крал

Глава 1

                                 "Мейсън"
Не исках да си спомня за онази нощ. Всичко започна със стрелбите, които се чуваха от всеки ъгъл на къщата ни. Не бяхме свикнали с шумотевици в нашата част на града. Живяхме в мир с другите народи. Ние бяхме със златна кръв, но това не правеше нас по-добри от другите. И това не се забелязваше никога. Считахме се за равни по всяко отношение. Но наскоро бяхме дочули, че една жена със златна кръв е загинала заради необичайна смърт. Нямало е свидетели и случаят било забравено.

Първо прозорците започнаха да се разделят на хиляди парчета. Мама и татко бяха във всекидневната, а аз бях в стаята си. Виковете на мама изпълниха цялата къща, а баща ми викаше да не я докосват. Излезнах от стаята колкото се може по-бързо. Паниката обвземаше всяка част от тялото ми. Всичко се случи толкова мигновенно. Гледах как два големи силюета отвеждаха и двамата, а един друг мъж с продълговата челюст и рошава коса се приближаваше към мен.
- Оставете сина ни! Моля ви оставете го! - с цялата си ярост викаше баща ми.
В такъв неочакван момент, човек не знае какво да прави. Имах чувството, че светът се е преобърнал и аз бях парализиран на място.

Взех два остри предмета от кухнята и тръгнах по стълбите. Идеята ми не беше много добра, но трябваше да се измъкна, да уцелея заради тях - семейството си.

Питах се защо това се случваше? Какво бяхме направили?

Влезнах в стаята, заключих вратата и струпах всички тежки предмети до нея. Не умеех бойни техники за да ми помогнат да се измъкна, но щях да се защитя на всяка цена. И не след дълго време те разбиха вратата...

                            "Скарлет"
Оковите, които държаха ръцете и краката ми ме притискаха все повече в студените стени на килията ми. Не броях дните, часовете, минутите, но знаех, че зимата настъпва. Усещах замразаващият студ.

Всичко си беше нормално, до онзи ден когато аз и сестра ми Сайра бяхме заловени от войниците на краля. Стоим в различни килии, но още усещам присъствието ѝ.
Животът за нас винаги беше труден, но да сме разделени една от друга е нещо убийствено. Майка ни напусна след раждането на Сайра, а баща ни дори не подозира, че сме заловени и ни няма. Никога няма да бъдем спасени.

Нашият род със златна кръв се различава от обикновенната само заради това, че е златна. Не съм чувала някой от нас да може да лети или да контролира ума. Миналите крале не са се интересували от нас, но преди поробването ни, бях дочула, че е избран нов крал. А след коронясването започнаха нападенията. Пред ефир беше съобщил, че сред народа дебне зли хора със странни способности опасни за общността ни. Не подозирах, че сме едни от тях със Сайра. Но как е възможно това, след като нямаме никакви специални сили?
Мислех само за начини на спасение от това проклето място. Трябваше да се измъкна от там! Заради Сайра! Заради всички хора, които не подозират истинските намерения на краля.

Моля коментирайте за да знам мнението ви по историята. Ще има продължение 🙂❤️