-Госпожица Фокс,нали?
Кимнах към мъжът с бяла престилка изправяйки се до седнало положение.
Все още ми беше трудно за вярване. Никога не съм се разболявала лесно, камо ли да се стига до лекар. Обикновено се случва два пъти годишно и винаги е нещо леко. Дори не си спомням,кога за последно ми се наложи да посетя болница.
Силна имунна система,това си беше истината.
Но тази сутрин нещата не протекоха,както очаквах. Още щом се събудих ме болеше тялото,а до обяд вече имах и хрема. Затова под напътствията на Ник и Рейчъл,който почти ме принудиха,записах час при личният си лекар.
Не го бях виждала от много време и все пак си беше абсолютно същият. Все същата прошарена коса,слабо тяло и сенки под очите. Не съм сигурна кой от нас е по-болният.
-Не е нищо сериозно,но се нуждаете от почивка. Все още е пролет и трябва да се пазите. Вирусите може да не се особено страшни,но могат да ви докарат проблеми.-обясни ми пишейки вероятно поредната рецепта.-Вземете това и до два три дни трябва да се почувствате по добре. Ако ли не, елате пак.-добави сваляйки малките си кръгли очила.
-Благодаря ви.-усмихнах се изправяйки се бавно ,тъй като все още чувствах краката си слаби.
Не знам как изобщо съм успяла да стигна до работа.
Казахме си довиждане и се отправих към паркинга. Видях малка аптека по пътя и купих това което беше изписал. Жената ми се усмихна на излизане ,пожелавайки ми да се оправя бързо. Не знаех дали просто е мила или това бе част от работата ѝ ,но все пак благодарих.
Пуснах си нещо бавно докато шофирах към вкъщи. Тишината бе тягостна ,а главата ме болеше за нещо по-различно,затова и се спрях на радио,където пускаха основно балади.
Щом се прибрах моментално пропълзях в леглото взимайки лаптопа,лекарствата и телефона си. Завих се, надявайки се да заспя.
Всичките ми надежди бяха разбити щом телефона ми избръмча до мен. Имах съобщение.
Опулих се насреща му щом видях от кого е.
Дейвид.
Или още както го бях записала...Задник на годината.
Просто чудесно. Дори не знам от къде ми има номера. Вярно на мен ми трябваше и затова го записах,но никога не съм му звъняла.
KAMU SEDANG MEMBACA
The Most Beautiful Moment In My Life
RomansaНормален живот, работа, гаден шеф и едно съдбоносно интервю. Сватба. Интерес. Изненада. Бягство. Желание. Страст. Едно забранено чувство... А именно любов. ............... Гледах със страхопочитание гледката пред себе си. Човекът, когото нарекох бе...