В градчето Чародея бе настъпила красивата есен, ала летните жеги все още се усещаха. Хората тичаха насам-натам, вайкайки се, шушукайки, обсъждайки, а няколко възрастни дами бяха седнали на една от многото пейки, клюкарствайки за нашумялата новина, за която всички тъй захласнато говореха. А именно сватбата на принц Лиам и принцеса София.
Двамата бяха от най-висшето общество, от кралски и уважавани семейства. Говореше се, че принцесата трябва да дойде днес, към обяд, от съседното кралство. За това още от сутринта гражданите се приготвяха, за да видят красавицата.
За разлика от развълнуваното и приповдигнато настроение навън, в кралството цареше тишина. Кралят, заедно с няколко негови довереници се бяха настанили удобно, разговаряйки обикновените теми. Кралицата бе в спалнята си, приглаждайки голямата си сатенена рокля, докато жена на около тридесет-тридесет и пет се занимаваше с косата ѝ, оформяйки перфектно стегнат кок.
От друга страна, на последния етаж, в една от най-красивите стаи, принц Лиам бе съсредоточил поглед през големите френски прозорци, наблюдавайки красивите планини, които се разпростираха около цяла Чародея. Обикновеното щастливо лице и лъчезарна усмивка бяха заменени със сериозно изражение, намръщено чело и стиснати в права черта устни, от които се отрони тежка въздишка. Остави вече празната чаша от кафе на дървената масичка и излезе от стаята си. Набързо притича през задния вход на Кралството, внимавайки никой да не го забележи и се отправи към целта си.
Прекоси познатата горичка, за която малцина знаеха и минути по-късно се озова пред магазина за платове Армстронг, мигновено усмихвайки се при гледката.
- Здравей! – поздрави принцът, изчаквайки последният клиент да си тръгне.
- О, принце! Какво ще желаете? – развеселено момче, с черна коса и тъмни кафяви очи проговори зад витрината.
- Теб – с бързи рефлекси Пейн хвана ръката на момчето, завличайки го до вратата в края на магазина.
Притисна го към стената и впи устни в неговите.
- Ами ако не предлагаме от тази стока? – чернокосия прехапа долната си устна, опитвайки се да сдържи усмивката си.
- Лошо. Тогава ще се наложи сам да си я взема.
След думите му, устните им отново се събраха в едно цяло, този път за по-дълго и двамата наслаждавайки се на случващото се.
