Минавайки покрай канавки, през криволичещи улички и слабо осветени подлези, тя така и не можа да се отърси от преследващото я притеснение, от, сигурно, въображаемите очи по петите си.
Ето така стигна дотук - в малка, затънтена градинка, някъде измежду безбройте блокове на непознатият квартал, до който беше хванала трамвай, чиито номер дори не помнеше.
На входа, стоящ точно до градинката, имаше доста разнообразни окраси. Две, сигурно направени от гипскартон или нещо подобно, фигури на лълове - до тях високи растения от.. някакъв вид, добре подържани. Имаше и други неща, по-трудно различими през тъмната нощ.
И така загледана в далечината, в тази градинка, пред този вход, Моника си седеше на люлка, полюшвайки ритмично крака.
Спомените за това КАК беше стигнала до там отново се опитаха да изплуват в замъгленият и ум. И отново се провалиха...
Така, в спокойно неведение за ситуацията и събитията довели до нея, Моника си заспа, все така седнала на люлката.
....
Обаче, за нейно нещастие, това нито беше разумно, нито преследващите я очи - въображаеми.
YOU ARE READING
Моника?
Mystery / ThrillerКакво става с Моника? Какви са събитията довели до...... ами другите събития? И тя търси отговор на тези въпроси... И още няколко.
