Педесет нюанса сиво! Част първа! Погледнах ядно в огледалото. По дяволите! Тая коса не искаше да застане наникъде. И Катрин Кавала да върви по дяволите! Да вземе да се разболее и да ме подложи на това. Трябяаше да си седя у дома и да си уча за последните испити следващата седмица, а вместо това стоях пред огледалото с четка в ръка и агонизирах в мъки да сложа тая коса в някъкъв ред. „Не трябва да си лягам с мокра коса! Не трябва да си лягам с мокра коса!" Изрециъирах пред огкедалото тази мантра няколко пъти и отново направих опит да я укротя с четката. Бях бясна. Впих поглед в бледото момиче в огледалото- с кафява кода и сини очи,прекалено големи за това лице. Момичето ме погледнс на свой ред,аз очаяно извърнах поглед и се предадох. Единствената възможна алтернатива бе да вържа тая инатна,своеравна коса на опашк и да се надявам да постигна някъкъв приличен вид. Кейт беше съквартирантката ми и от всички възможни дни в годината беше избрала точно този да се тръшне с грип. Затова не можеше да отиде на това интервю с някъкъе индустриален магнат хищник,което бе уредила за студенския весник. Никога не бях чувала за него. Предложих и някак доброволно. Имах испити, за който трябваше да кълва яко, имах и едно есе за довършване, следобеда трябваше по план да уча, но не – сега се налагаше да карам 165 мили, за да стигна до центъра на Сиатъл и да се видя със загадъчния главен испълнителен директор на холдинга „Грей Ентърпрайзис". Днес се облякох така:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
