Педесет нюанса сиво!
Част втора!
Той беше истински велик предприемач и основен спонсор на нашия университет, неговото време беше ценно, в пъти по-ценно от моето, но бе дал съгласие на Кейт за това интервю и щяло да
бъде голям удар, право в десятката, казваше тя. По дяволите и нейните извънкласни дейности.
Кейт се беше свила навлечена на дивана в хола.
- Съжалявам, Ана. Трябваха ми девет месеца да се добера до него за това интервю. Ще минат още шест за нова дата, а тогава и двете ще сме завършили. Като редактор не мога да си позволя провал сега. Моля те! умоляваше ме Кейт с дрезгавия си глас, стържещ през възпаленото й гърло. Не разбирах как го прави тоя номер. Макар и болна, изглеждаше така съблазнителна, сексапилна, великолепна, с руса подредена коса с ягодови нишки в нея и блестящи красиви зелени очи, независимо че бяха зачервени и насълзени от грипа. Опитах се да не обръщам внимание на нежелания пристъп на състрадание.
- Разбира се, ще ида, Кейт. Ти си почивай. Да ти дам ли лекарствата?
- Да. Това са въпросите и касетофонът ми. Само натисни бутона за запис. Води си бележки, аз после ще резюмирам всичко.
- Ама аз не зная нищо за него казах. Мъчех се съвсем неуспешно да потисна паниката, която ме обземаше с бесни темпове.
- Въпросите ще ти помогнат. Тръгвай, много път е. Не бива да закъсняваш.
- Окей, тръгвам. Ти си почивай. Направих ти супа, само си я стопли. „Кейт, такова нещо мога да направя единствено и само за теб!"
- Да, добре, тръгвай. Успех. И благодаря, Ана. Спасяваш ми живота, както винаги.
Пуснах една крива усмивка, нарамих раницата и тръгнах към вратата, после към колата. Не можех да повярвам, че й бях позволила да ме навие. Но в крайна сметка Кейт можеше да убеди всеки в каквото си поиска. От нея щеше стане страхотен журналист. Говореше убедително, беше красива, винаги можеше да се обоснове и беше моята най-мила и добра приятелка.
