Snow /NamJin/

1

Джин рисуваше поредната зовеща рисунка на гората в която често ходи. Бил предупреждаван не един път да не се доближава до тази гора защото имало вълк който убива хора. Почти всеки ден идвали ловджий.

Всеки идвал да вземе главата на чудовището. Джин доста се интересувал от това, но никога не го бе виждал. Понякога нарочно ходел за да го търси, но без успех. Малко хора са го виждали, а още по малко отцелели.

Изчезвали безследно, без никой да намира телата им. Жените били ужасени, че главно децата им изчезват. Деца на възраст 16-18 г. Джин в момента бил а 18 и живеел с брат си и родителите си.

Винаги имал проблеми с баща си. Честите спорове карали Техьонг да разпалва огъня още повече като му ровел из нещата. Всеки мразел да му ровят в личните вещи.

Те го правел нарочно защото знаел, че Джин е инпулсивен и лесно скача на бой. После изкарвали него виновен.

#

Техьонг "Може ли да вляза хьонг?"

Джин "Не."

Техьонг "Какво рисуваш?"

Джин "Нищо особено"

Техьонг "Може ли да видя?"

Джин "Не."

Техьонг "Стига де~ Нали сме братя"

Джин "Аха.. Братя сме.."

Продължавал да рисува без изобщо да поглежда Техьонг, който веднага грабнал рисунката за да я види. Джин станал ядосан и го хванал за ръката удряйки го силно в стената.

Джин "СТИГА СИ МИ ПИПАЛ НЕЩАТА!!"

Техюнг "Х-Хьонг.."

Джин "Остави ме намира!"

Техюнг "Пак ли отиваш в гората!? Ще те хване онова нещо Най-накрая!!!"

Джин "Млъквай!!"

Излязъл и треснал вратата след себе си. Облякъл си едно яке и изтичал до гората. Имало една бодлива ограда около цялата гора и в края една огромна дупка. Влязъл през нея и отишъл в центъра на гората. Погледнал нагоре и въздишал.

Всички лоши мисли се стопили и напрежението си отишло с есенния вятър. Седнал на едно паднало дърво и започнал да гледа падащоте листа.

Джин "Добре съм... Не се ядосвам.."

Вечерта се спускала бавно, а пълната луна се показвала на прекрасното небе обсипано с звезди. До сега не бе оставал толкова дълго в гората. Вече било мрак навсякъде и нещо минало покрай момчето.

Джин "Какво по... Ехо? Има ли някой?"

Нещо пак минало и той започнал да рови за телефона си по джобовете. Намерил го и когато го светнал видял блестене на червени очи на два метра от него. Замръзнал на място и започнал много бавно да отстъпва назад.

Джин "Х-Хей.. Как си днес.. Нали няма да ме ядеш.. По принцип съм кисел. Особенно сега. Знаеш ли кой е много сладък? Брат ми. Иди изяж него."

Вълка приближавал към него, а Джин се закачил за оградата и паднал. Панталона му се скъсал на коляното и паднал на земята. Телефона паднал настрана, а Джин се опитал да го вземе.

Точно тогава вълка скочил отгоре му. Стоял на четири крака над него и го гледал с кървавите си очи и огромни зъби.

Джин "Майчице.."

##

Обичам НамДжин :))

Пиша историята с fyksi7

Обичам я :*