Една целувка жадувана от теб, от мен.
Миг, излязал сякаш от съня ми.
Любов прекъсната за миг,
напираща да продължи.
Трябва ли да потушаваме отново,
чувствата споходили душата ни?
Но реалността отново ни спохожда.
Мислите ни се обръщат към друга перспектива.
Пак ще се оттегля и ще те оставя
сам със нея - другата жена.
Сълзите ми отново ще текат,
но този път ще знам и твоята тъга.
Това е съдбата на една любовница
и нейната мечта.
YOU ARE READING
ЕМО поезия
PoetryПоезия, пропита с кръв. Моите чувства, макар и оскъдни, са вложени в тези редове. Тук заключих сърцето си. Тук избяга душата ми. Любовта не е само красива искрица, вливаща надежда в живота. Тя може да е и кървава река, понесла смъртта към теб. Може...
