Танцувай със смъртта

Аз съм Смъртта

Не сме част от природата,

разцъфнала и жива.

На демоните от породата,

деца сме на Смъртта красива.

Издялани от камък

с каменни сърца.

В нас не грее пламък,

имаме по няколко лица.

Пеем химн в черна самота,

там в дълбоката тъма.

Аз изгубих своята душа

и ето вече съм сама.

Ходя по останки от разбити веч мечти,

а частиците пробиват мисълта ми.

Стонове на хиляди души

крият личността ми.

Бях аз адска дъщеря,

но избягах и от Ада.

Избрах едно от многото лица

и ще играя без пощада!

Болката илюзия ли е,

или просто аз съм без сърце?

Моя майка е Смъртта...

ще наследя дълга.

И безсмъртна кръв проливам,

душата ми я няма, сърцето е от камък.

И тази кръв в бокал наливам,

пия и издигам замък.

И ето, аз бях тихото гласче,

черни рози, меко кадифе.

В недрата земни те завличам,

твоят час дойде!

Прах, прахта зове,

с едно от многото лица.

Кръв, кръвта тече,

ето ме...Смъртта!