Сериалът II

2043

 Събудих се от ярката светлина. Веднага осъзнах, че не съм си вкъщи, в моята спалня рядко влизат слънчеви лъчи. Не мога да спя на светло.
  Отворих очи и се огледах, намирах се в огромно легло в огромна стая. Прозорци с леки завеси ограждаха две от стените. Забелязах вратите към дрешника, банята и тази, която води към главното помещение.
 Надигнах се и стиснах очи, да разкарам замайването. Вратата се отвори и там се появи бягащата ми бройка с чаша в ръка. Косата му беше още влажна, носеше бяла тениска с копчета и долнище на пижама.
  - Кафе? - попита.
  Само поклатих глава и той се приближи. Седна на ръба на леглото с лице срещу мен. Надигнах се, придърпах чаршафа пред гърдите си, явно снощи ме беше съблякъл, защото не помнех да съм го правила аз. Помня, че бях мокра, когато се добрах до спалнята. Взех чашата и отпих. Смръщих вежди:
  - Топло е. Обичам студено кафе.
   Бройката ми се усмихна чаровно и приближи лице, устните му бяха на сантиметри от моите:
   - Ако онази нощ беше останала с мен в хотела, щях да знам.
 Поставих чашата на нощното шкафче. Още придържах чаршафа. За да избегна близостта му се облегнах на лакти.
   - Ненужна информация - казах тихо. - Едва ли ще ми сервираш пак кафе в леглото.
  Той се преведе над мен, достатъчно близо, за да усетя аромата на шампоана му и отново без да ме докосва.
  - И какво ще ме спре?
  Подпря се с една ръка, а с другата отметна завивката от голите ми крака, почти до бедрата.
  - Малкият звяр не те е наранил - каза след бърз оглед на глезените ми.
  - Не съм толкова лесна.
 Трябваше да сменя позицията си и се отпуснах назад. Надвеси се още и пъхна възглавница под врата ми, после се подпря на ръце от двете ми страни. Сантиметри деляха телата ни. Настръхнах и само го зяпах. Прошепна в ухото ми:
  - Защо си тук?
 Плъзнах пръсти по копчетата на тениската му и започнах да ги разкопчавам, като старателно избягвах да докосвам кожата му.
  - Нима не знаеш - отговорих с подканяща усмивка.
  Хвана чаршафа и започна да го смъква. Знам, че гледката там е много по-привлекателна, но той не откъсваше очи от моите.
 - Искам да го чуя от теб.
  Хванах яката му и издърпах тениската, оставих я на китките му.  
   - Все още нямам интерес към желанията ти.
  - Нито пък аз към твоите. - приближи устни до моите, но без да ме докосва.
  Игри ли щяхме да играем? Добре. Бива ме в това. Хванах ластика на пижамата му и го издърпах между краката си. Не се съпротивлява, но и не наруши правилото за недокосване.
 - Знам - казах. - Затова сама се грижа за моите.
 Постави ръка на корема ми върху завивката.
  - Следвам примера ти. Сам ще се погрижа за себе си.
   Ах, тази усмивка… разтопи ме. Стомаха ми трепна за секунда. Почти да му се вържа.
 Оплетох пръсти в несвалената до край дреха, с бързо и неочаквано движение го обърнах по гръб под мен. Държах тениската стегнато с една ръка над главата му. Чаршафа се беше омотал около кръста ми, колкото да скрива прашките. Бях седнала върху него.
  - Ще наруша правилата - казах надвесена, така че, ако вдишаше дълбоко гърдите му щяха да докоснат моите.
 - Пробвай се - очите му блеснаха.
  Със свободната си ръка го хванах за лицето и прекарах палец по съвършените му устни. Извъртях го настрани. За да стигна ухото опрях кожата си в неговата. Усетих как корема му се стегна от издишането.
 - Влизам в банята - прошепнах. - Искам лед в кафето и някакви дрехи. Ако ти не се погрижиш, мога и сама.
  Станах и в движение, което той проследи, разкарах и последната дрешка от тялото си.
  Когато бях готова с душа, увита в кърпа, отидох при него в кухнята. Не беше сметнал за необходимо да се облича и се моташе по долнище. Позяпах татуировките му. Погледа ми пак беше привлечен от усмихващите се знаци около пъпа. Бройката седеше облегнат на масата и отпиваше от чашата си. Моето кафе ме чакаше на плота. Взех си чашата и се облегнах до него.
  - Какви са ти плановете за деня? - попита.
  - Да се прибера и да се наспя.
 - Да обядваме навън - изправи се и застана срещу мен.
  - И защо да го правим?
  - След снощи, мога поне на обяд да те заведа, преди да те откарам вкъщи.
  Отпих от кафето и се усмихнах:
 - Имаш да се извиняваш за нещо ли?
   Бройката се изсмя с глас. Направи стъпка към мен, постави ръце на масата от двете ми страни, опря корем в моя и приближи устни до ухото ми:
   - Ако се беше случило нещо снощи щеше да помниш. И обяда щеше да е от теб.
  Тази увереност в гласа му ми подкоси краката. Бързо се овладях и се пробвах да го избутам от себе си преди да съм се разтекла.
   - Време е да се прибирам.
  - Сигурна ли си? - плъзна ръка по рамото ми към ръба на кърпата.
   - Сутрин не съм в настроение за такива неща - поставих пръсти върху неговите преди да е развил хавлията.
  - Почти обяд е - каза и не се съобрази с протеста ми. За секунди се озовах седнала на масата, кърпата беше на пода, той между краката ми, ръцете му по гърба ми, а езика му в устата ми. Отново се бях поддала на вниманието му без да се съпротивлявам. Точно щеше да стане забавно, когато се отдръпна.
 - Да те приберем у вас - и ме зацепи.
  Отново - стъписана и вбесена.