4. Мамка му.

64 3 1
                                    


За първи път от дни се събудих без никакви външни намеси. Часът беше 2 следобяд, което не е никак учудуващо, след като си легнах в 8 сутринта.

Седнах на леглото си и Лара веднага се премести в скута ми и започна да мърка доволно. Усмихнах се на котката си и я погалих. Зачудих се какво ли се е случило с Джъстин снощи, че да се върне в това състояние? Не, че пряко се интересувам от него или това какво прави в свободното си време, но просто няма как всяка вечер аз да играя ролята на медицинска сестра и бавачка.

След около пет минути игра с Лара и размишления реших, че е време да ставам и да нахрнаня нея и Спарк.

Тръгнах към хола с очакването Джъстин все още да спи на пода до дивана, но това не беше така. От него нямаше и следа. Просто повдигнах рамене и се запътих към кухнята. Явно нашият 'герой' вече е буден и трезвен.

Нахраних Спарк и Лара и си направих кафе. Излязох в задния двор и си запалих цигара. Колко е хубаво! Каква тишина и спокойствие.

Усмихнах се на себе си и реших да извадя телефона си и да се обадя на Дан. Все пак вчера бях прекалено груба с него и Луси.

–Лорее? Как си, мила моя?–Чух гласа на Дан след като той ми вдигна.

–Просто чудесно, наспах се и съм много щастлива.–Изчуруликах аз от своя страна с огромна усмивка на лицето. –Искаш ли днес да се видим?–Попитах го и отпих от кафето си.

–Да! Разбира се, нали трябва да ни разкажеш за живота си с неповторимия Бийбър!–Изсмя се Дан.

–Разбира се. Ако искаш може да се срещнем след час в бара?–Попитах аз и зачаках отговор.

–Става.

–Добре, до тогава.–Дан ми затвори и аз седнах на стола си и се отпуснах назад. Рай. Въздъхнах спокойно и си дръпнах от цигарата си.

–Ъммм...–Чух как вратата се отваря и Джъстин излиза. Разбира се. –Лоре?–Каза той с плах глас.

–Да?–Отвърнах му аз спокойно. Нямах намерение да се изнервям от сутринта.

–Аз... Извинявай за снощи.. Аз просто... –Каза той в някакви жалки опити да ми се извини.

–Все едно ми е, Джъстин. Просто следващия път стой далеч от бара ми.

–О.. Ъм.. Ако имаш нужда от помощ, за да оправиш в бара само кажи.

Като куче и коткаDove le storie prendono vita. Scoprilo ora