Everything About You

Chapter 5.

( Важна авторска бележка накрая! )

Когато се върнах в стаята ми, за да спя, погледнах телефона си и разширих очи. Телефонът беше затрупан от съобщения от непознат номер, който бях сигурна, че е на Хари.

"Добър вечер, Амалия!"   21:45

"Хари е."   21:45

"Най - вече имам номера ти."21:47

"Ако се чудиш от къде го имам, Лиам и София ми го дадоха. По точно Лиам."   21:48

"Децата много искат да дойдеш. Аз също."   21:57

"Толкова ще са щастливи, ако дойдеш. Аз също."   21:58

"Ще се гордееш с мен."   22:00

Друго съобщение не последва. Последното беше пратено преди повече от половин час. Не знаех дали да му пратя съобщение, защото вече беше почти единадесет. Сигурно си е легнал и иска да си почива.

Въпреки това му писах.

"Хари Стайлс.... ще говорим утре, красавецо."   22:43

Заключих телефона си веднага и отидох до банята да си измия зъбите. Докато го правех, си мислех за татуировките му. Колко ли бяха? Освен онези многобройни рисунки на здравите му ръце, нямаше как да няма други.

Когато се върнах в малката ми мрачна стаичка, се преоблякох в пижамата си и си легнах. Взех си телефона от нощното шкафче. Имах съобщение от Хари. Не се изненадох много.

"Лягаш ли си? Исках да се уговорим. Кога ще дойдеш при децата?"   22:59

Усмихнах се широко и затворих очи за кратко. Имах план.

•••

Днес ми беше един от свободните дни я месеца. И за щастие се случваше днес, точно след като Хари успя да се свърже с мен. Разпитах го подробно за това утре от колко до колко е на работа и други неща,  които ще мо помогнат да стигна до него днес.

Щях да ги изненадам през третия час. Той си нямаше да и на идея за това. Мислеше си, че точно днес съм на смяна от сутринта до вечерта.

Излязох в девет часа от нас, минах през сладкарницата и купих някои сладки за децата и Хари, разбира се. Трябваше девет и двайсет да съм там, защото тогава започваше третият им час. Училището беше близо и за почти петнадесет минути бях в училището. Отне ми известно време докато намеря стаята му. Беше на втория етаж.