Като куче и котка

5. Добре ли си?

От къде Алекс е намерил адреса ми? И, по-важното, какво по дяволите търси тук?

Мамка му.

Спрях колата пред вратата на гаража. Честно казано, просто не исках да слизам от превозното средство и да се сблъсквам с реалността.

Да прекъсна контакт с Алекс ми беше изключително трудно. Връзката ни беше изключително токсична и за двама ни. Особено за мен. Три години прекарани в постоянни скандали, под влиянието на алкохол, марихуана, антидепресанти и какво ли още не. За тези три години аз успях да развия маниакална депресия, булимия и тревожност. Животът ми беше истински Ад, но по някакви странни причини това ми харесваше. Има моменти в които на човек просто му харесва да бъде жертва и да страда. Това чувство на безпомощност и нежеланието за промяна или подобрение беше нормално за човек в моето сътояние. 

Посещавах психолог три пъти седмично и пиех три различни вида лекарства за депресията и тревожността си, но това не помагаше особено. Всичко, което ми се случваше беше до някъде по моя вина, защото не знаех как да се справя с проблемите и напрежението и за това трупах всичко в себе си. А Алекс и постоянните скандали и употреба на алкохол и трева заедно с хапчетата ми изобщо не помагаха.

Ако трябва да бъда честна, тогава изобщо не желаех да приключвам с тази връзка, защото той беше първата ми любов, и най-вече на онзи етап, по-голямата част от живота си бях прекарала с него. Запознахме се в първата ми година в гимазията, като той беше по-голям от мен с една година. На следващата година ние вече официално бяхме заедно и това бяха три години от пубертета ми. Времето в което човек израства, променя се, изгражда се като личност и оформя светогледа си. 

Не си представях как ще живея без този човек. Животът ми беше Ад с него, но смятах че без него ще е дори по-зле. Изпитвах огромен страх от самотата и от празнотата, която ще дойде след края. Но просто в един момент осъзнах, че ще е по-добре и за двама ни, ако спрем да се виждаме.

И го направих. Скъсах с него след доста дълго мислене и още много скандали и алкохол. С много усилия и инат се откъснах от него и от всичко, което ме свързваше с приятелите и живота ми от гимназията.

Но все пак Алекс не искаше и явно не можеше да приеме факта, че вече не искам да имам нещо общо с него и в продължение на 6 месеца постоянно ми звънеше, пишеше и идваше вкъщи.