Днес е 4 декември. Времето е студено и облачно, но напълно нормално. Бях си нагласил 5-6 аларми да ме събудят, но без голям успех, защото станах в 7:32. Написах си набързо отчасти домашното и с тати тръгнахме към Britanica.
Влязох в стаята в 8:13, оставих си телефона и си дописах задачите. Госпожата разпита всички дали са си написали домашното и на доста от хората си отбеляза, че не е пълно. Даже се опита и на мен.
- Mrs, the lesson hasn't started. And I have written 10 adjectives with suffixes "-able", "-ful", "-ic", "-sh" and 7 sentences about the location of "Baltic", too.
(Госпожо, урокът не е започнал. И съм написал 10 прилагателни с наставките "-able", "-ful", "-ic", "-sh" и също 7 изречения за положението на "Baltic".)
- Ok. Can I see them? - попита ме тя.
(Може ли да ги видя?)
- Of course.
(Разбира се.)
- *Paintful*? It sounds strange. (*"Paintful" - съчинената от мен дума. Paint - боя.* Звучи странно.) Did you check it? (Провери ли го?) - попита ме тя, с един поглед, който опитваше да изкопчи нещо от мен. - We don't use it, but maybe colorful. (Не го използваме, но може ми цветен.)
Проверихме домашното и започнахме с урок 8.2. "State-of-the-Art" ("Последен писък/модерен"). Говорехме за "Present Perfect" (*Сегашно перфектно е буквално преведено.* В българския език съответства на Минало Неопределено.): неговото образуване, място на наречията в изречения с това време и употребата му.
•••
Часът свърши. Цветито беше излязла и аз трябваше да я гоня и в крайна сметка, докато стигнах до пешеходната, вече бяхме изравнили позиции. Леля ни чакаше навреме на автобусната спирка, така че нямаше да мръзнем дълго в студа. Влязох на задната седалка, а Цвети от предната както обикновено и тръгнахме.
- Ние сега какво имаме Цвети?
- ЗИП Математика.
- Днес ще правим контролното, нали?
- Да.
Спряхме пред нас. Цветито замина, ние с леля се качихме горе и започнах да си уча. Обясненията за електромотора въобще не ги разбирах, но с упорит труд и голямо въображение за 30 минути го разбрах. Написах отчасти по руски и влязох да се къпя. Облякох се, наядох се, приготвих си чантата и тъкмо, когато щяхме да тръгнем се сетих, че искам да си взема едно тефтерче, в което да описвам счупените и одраскани неща преди нас да ни обвинят. Не го намерих и затова грабнах едно с нарисувана чашка кафе.
Часът беше 13:10 и вече бяхме в колата. Тръгнахме нагоре от нас по улица Караагач, но на моста имаше голямо задръстване. Чакахме 2-3 минути, докато леля не ме изслуша да тръгне към ХЕИ-то. Тъкмо когато тя щеше да завие към ХЕИ-то, тя видя едно такси да се навира в тесните улички и го последва.
Следвахме го известно време, докато по едно време леля трябваше да спре, защото идваше кола от отсещната страна. Слава Богу човекът се върна назад и ни освободи път.
От таксито вече нямаше никаква следа. Пътят беше само един - направо. Дълго време беше така, докато най-сетне не се появи възможност за ляво. Чудехме се откъде ще излезем и за наше щастие бяхме на улицата, където живее Виктория.
Това обаче не беше ни най-малък повод за успокоение, защото часът беше 13:20. Имаше и ремонт, така че решихме да свием надясно губейки 2-3 минути. После на следващия светофар свихме вляво и чакахме само около 30 секунди. Продължихме направо и най-сетне минахме през последния светофар. Часът вече беше 13:27.
Единственото нещо, което ме успокояваше, че класната ще ми го опрости закъснението. Дълго време продължихме да караме само направо. Трябваше да подминем някакъв канал и след него да свием вляво, но не го виждахме. Минахме край една бензиностанция в 13:28 и чак след нея видяхме канала. Свихме вляво, а на мен ми оставаше точно една минута, за да вляза навреме.
Продължихме направо. Видях вече някакви деца да се разхождат, а леля каза, че отсечката за училището била до едни кофи в далечината. Пристигнахме до тях.
