Promise \Complete\

Глава 19

Мин А отвори бялата врата и влезе в стаята. Там лежеше Шуга, който все още бе в болничната стая и носеше абокат. Тя погали лицето му.
-Моля те Шуга отвори очи.-Изрече тихо. Тогава машинката, която отброяваше сърдечния му пулс избитка.-Шуга!Шуга!Не ме оставяй!-Викаше. Един лекар влезе и я изведе от стаята.
-Ние ще се погрижим.-Съобщи.
Мин А седна на едно диванче и започна плаче.
-Моля те събуди се. Бъди добре.
След миг доктора излезе.
-Съжалявам,пациента почина.
-Какво!?Кажете,че това не е истина!Моля ви!-Заплака тя.
-Съжалявам.-Той изчезна и всичко стана черно.
Мин А се изправи от леглото с пот на челото и сълзи в очите.
-Слава Бого. Било е сън.-Истри сълзите.-Дано той се оправи. Не знам какво ще правя без него.
Пред нея се появи Ким Джо.
-Здравей Мин А.-Усмихна се.
Момичето се уплаши.
-Какво правиш тук?Как влезе?
-Дойдох да ти кажа,че онзи нещастник е в Ада. А отностно Йонги,той ще се оправи не се тревожи. Но няма да те помни.
-Как така?Кой си ти наистина?
-Може да се каже,че съм специален. Слушай сега. Когато Шуга отвори очи трябва да си първата,която ще види иначе...-Спря.
-Иначе какво?-Попита притеснено.
-Няма да се влюби отново в теб,а тази,която зърне първо или дори момче.
-Моля!?-Възкликна.-Кога ще отвори очи?
-Забранено ми е да го кажа,но стой до него.
-Кажи ми от къде знаеш всичко това?
-Аз виждам бъдещето,докато съм на ваша страна вие ще сте добре.
-Как така на наша страна?Какво значи всичко това?
-Оф...мразя да обеснявам на смъртните. Аз съм вашия дух, докато не ме убият ще съм с вас.
-Объркаме още повече.
-Виж сега  Мин А. Понеже Йонги се жертва за теб,аз ставам ваш дух, който ви пази. Но има ,,ловци", които могат да ме убият.
-Защо?Нали си добър,пазиш ни.
-Задаваш много въпроси.-Въздъхна.-Защото аз не съм точно добър. Аз се бъркам във вашето бъдеще. Следователно,то не се развива така,както трябва да бъде. Ако не умра ще се омъжиш за Шуга,но ако си отида за друг. Аз ви свързвам. Затова и той   няма да умре,защото трябва да се ожените взаимно. Но ако той се влюби в друга,то вашето бъдеще е заличено и вие ще забравите до 1  седмица.
-Не може да бъде.-Тя не повярва на ушите си.
-Сега тръгвам,ако ти трябва за нещо помощ потърси гадателката.- Той се изпари във въздуха.
Тя погледна към часовника.
-6:30 е. Трябва да отида бързо при него.-Рече тя и стана да се приготвя.
_______________________________________

Мин Йона спеше,докато изведнъж не звънна телефона 'и.
Тя сложи ръка на шкафа до нея и започна да напипва,докато го намери.
-Ало.-Вдигна сънено.
-Йона,аз съм Тае. Спеше ли?
-А не. Само броях мухите. Разбира се,че ще спя Тае. Какво се прави по това време?Какво искаш?
-Ами аз съм отвън.
-Защо?-Изправи се бързо.
-Домъчня ми за теб. Ще ми отвориш ли или ще си умра тук от студ.
-Ей сега идвам. Само да стана.-Затвори. После отиде до вратата и я отвори. Таехюнг държеше мечка пред лицето си.
-За теб е.-Подаде играчката към момичето.
-Мерси.-Усмихна се сладко.
Тае се засмя звучно.-Какво?
-Виж си косаса.-Посочи я.
Йона бе забравила за външния си вид.
-Ооо я млъкни.-Удари го по рамото.-Все пак спях,идиот.-Извъртя очи.
-Може ли да вляза?
-Не.-Отвърна.-Всеки по къщите си.
-Тогава си искам мечето.
-Това ще го взема.Чао.-Усмихна му се до уши и затвори вратата пред лицето му.
-Йоня отвори. Моля те. Ще спя пред вратата.
-Качвам се.-Провикна се през стълбите и после си легна.
-Ще спя тук!Чуваш ли?-Викаше.
После той усети един чехъл зад тила си. Докосна го.-Ау!-Извика.
-Тихо бе шамандуро такава!Хората спят.-Извика един дядо и си влезе обратно.
-Ама че луд квартал. Първо ,като дойдох бабки ме свалят,а сега дядовци ме замерят с чехли.-После легна пред вратата и заспа.

Сори за забавянето сладури!Дано главата ви е харесала. Моля дайте мнения.