Предадох го съвсем спокойно и заедно с мен излязохме около 10 човека. Реших да разгледам, какво има в коридора и видях една кафе машина. За нея имаше опашка от 2 момичета. Наредих се заедно с Цветито и Росен и прерових в джоба претърсвайки за дребни. Имах към 1,80 лв. Тогава си спомних какво кафе пих веднъж преди тренировката по плуване и натиснах на машината на едно подобно. - Деца, виждам, че сте видяли кафемашината. - каза госпожата по Биология. - Само няма да си взимате силно кафе, че ще ви се замае главата. - Не, няма! Как би ни дошло в главата да направим такова нещо? - казах аз, опитвайки се да я заблудя. Когато тя замина, ние с Цветито започнахме да се хилим като луди, а Росен ни се чудеше. Върнах се в класната стая и тогава Ива ме повика. - Викторе, ела да те почерпя! - каза тя. На пръв поглед си казах, че Ива е станала щедра за храна, но после като тръгна към чина ми и извади кутията с бисквитките ми стана ясно. Тя взе една бисквита и ми я сложи в устата като на едно бебе. - Дъвчи по-бързо! - настоя тя, хващайки следващата. Нарежда ми как да дъвча. Да не съм на 3. А и за къде бърза? - Браво на теб. - каза тя грабвайки още 2 за себе си - Благодаря! И ми запази още една. - А, това от онези бисквити ли са?! - запита Далия, с очи втренчени в съдържанието на кутията ми. - Може ли? Може ли? Може ли? - Да. После покрай мен мина и Васил, който ме хвана за главата и почна да ме влачи по пода. - Ооо, това бисквити ли са? - попита той, оставяйки ме за секунда. Той грабна 2 бисквити. Изправих се и му казах да ми ги върне. - Василе, дай ми ги! Вместо това той тръгна да бяга, а аз го гонех. Нямаше смисъл. Реших поне да си изям остатъка в ъгъла, но Александра ме видя. Дадох и на нея една. В кутията останаха 2 бисквити. Бях леко нещастен, но приех всичко и ги хапнах преди още някой да се появи. Следваше музика. Обичам този час. Особено много се зарадвах, когато го сложиха за 4-ти час вместо физическото. Всичко беше нормално. Госпожата изпитваше 2-3 човека в "лудницата". Вдигах ръка от време-навреме. - Госпожо, госпожо! - провикваше се Виктория, докато вдигахме ръце, за да отговорим. - Не, не! Вас двамата, просто забравете! Нека да дадем възможност на по-неизявените като... 8-ми номер! Кой е 8-ми номер? - попита госпожата. - Аз съм! - каза Богдан. - Ау, перфектно! А 14-ти номер? - Какво за мене госпожо? - попита изненадан Делян. - За изпитване си. И така... Никола прибери телефончето! Какво ще ми кажете за Барока?... Много нататък не чух, защото аз си гледах френския и относителните местоимения - "Pronoms rélatifs". Виктория за разлика от мен наблюдаваше внимателно госпожата как обикаля около момчетата, за да не си играят на телефоните. По едно време и аз си оцветявах на телефона, но нищо не ми каза госпожата. В края на часа пяхме както традиционно и часът свърши. За руският ми беше много интересно какво ще правим и каква е уговорката. Излязох с нещата си заедно с Алекса и Елица и тръгнахме към коридора. Във фоайето видяхме госпожата и тя ни помоли да извикаме и другите. В крайна сметка слязохме на първия етаж и свихме вдясно по малкото коридорче, и влязохме в стая 114. Това си беше 100% езиков кабинет. Имаше проекти за много държави и техни забележителности. Имаше даже и календар на португалски. Единственото, което побъркваше очите ми бе слабите лампи, които мигаха непрестранно. Разбира се преди да влезем, снимахме всичко, за да бъдем подготвени. Тази лампа просто ме побъркваше. Кристиян снима всичко останало, но аз знам хората как могат да си измислят и на какво са способни, така че осигурих това което трябва.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Часът мина бързо, защото говорехме за интересни и популярни детски книги. Някои от които фентъзи, фантастика, истории, приказки и други. В междучасието отидох при кафе машината и започнах да мисля какво да взема. - Пак ли кафе, брат? Стига! - каза Димитър. - Няма да взимам кафе! Ще взема... мляко с какао. - казах аз натискай ги бутона демонстрирайки, че спирам. Може би наистина не е полезно само да пия кафе. Пробвах млякото с какао и мале: ако Димитър не бе ме спрял, как щях да опитам този божествен вкус. Рядко съм пил по-хубаво. Мина така бързо и втория час. После ние, руснаците, се качихме на горния етаж и заедно с класната започнахме да решаваме задачи. Минаха около 20 минути от часа на класа и после ни пусна да си ходим. Веднага щом излязох, усетих големия студ. Времето не бе никак приятно. Звъннах на тати да ме вземе и продължих по пътя. Пред входа обаче Зорито ме помоли да ѝ дам телефона си, та да се обади на баща си. После аз сам и неориентиран тръгнах след другите деца по пътя стигайки до пешеходната пътека. Изпратих близначките на ъгъла и после спрях за малко. Реших да премина от другата страна. Там имаше един автосервиз, който беше затворен. Стоях пред него оглеждайки се за колата. Започвах вече да измръзвам, ала нямаше никого. Мястото стана много пусто само за 2 минути. Накрая след около 3 минути тати дойде и се прибрах вкъщи, на топло в стаята си.
