Texting Mess/ Vkook

~ 4 ~

Г.Т.Н. JK

Седнахме на една от свободните маси. Дадоха ни менюта и ние започнахме да ги разглеждаме, по скоро Тае, аз го знаех на изуст...

- Тии какво ще си вземеш? - все пак реших да погледна ако има нещо ново

- Нещо със сирене? - хм любимата ми пица е със сирене.

- И аз, можем да си вземем обща - усмихнах се.

- Добре - той зарови глава в менюто. Странно ли е че го сметнах за сладко? Поръчах пицата и пак погледнах към него.

- Ааа ти.... такова - изведнъж ми стана любопитно защо приятеля му ми писа. - Оххх... Защо приятеля ти ми писа?

- Аммииии, не знам честно казано.

- Добре просто питам. - мислих си знае...

- Нямам много приятели и той винаги търси начин да ми намери. - мило и познато. И Юнги прави така... - Смята че трябва да съм по социален.

- Аз също съм така. И моя приятел непрекъснато ме кара да се запознавам с нови хора. Дори се опита да ме запознае с негови колеги, но беше прекалено неловко.

- Ами аз се опитвам но... незнам какво ми е сбъркано. Хората не ме харесват. - изглеждаше тъжен. Стана ми гадно да го гледам така и реших да го утеша. 

- Ти така си мислиш.

- Не е така

- Макар и да се познаваме от вчера вече започна да ми допадаш. - боже червя се като домат.

- Буквално всички ме мразят подяволите

- Защо мислиш така? Някой казал ли ти го е?

- Да всички ми казват

- Те губят - очите му се насълзиха

- Помислих че и ти ще ме намразиш като се видим. Беше ме страх. - защо се чувствам толкова зле когато той е тъжен

- Не недей да плачеш. Бъди спокоен няма да те оставя. Мисля че си готин. А и вече сме приятели нали - усмихнах се мило. Той се разплака.

- Ти наистина ли? - станах, седнах до него и го прегърнах.

- Да - той се згуши в мен

- Б-благодаря ти. Значи много за мен. - поседяхме така малко,докато пицата не дойде. Очите ми светнаха. Седнах си на мястото и нагънах пицата.

..............

Пицаааа.... 🍕🍕🍕🍕🍕🤤🤤🤤🤤🤤🤤

Гледната точка на Тае можете да намерите при CryBabyKookV

   🙂 Baiiii 🙂