Глава 21

175 25 4
                                    

Йона приготвяше вечера за спящия Те,а Мин А стоеше в нейния дом и страдаше.
-Защо все аз страдам?Защо само аз плача,защо винаги губя това, което обичам?-Попита се Мин А, докато се бе захлупила на своето бюро.
При нея се появи Ким Джо.
-Стига си ревала!-Перна я зад врата той.
-Ауч!-Извика.-Защо го направи!?
-Още нищо не е загубено малката имаш 1 седмица да си го върнеш обратно,а с този постоянен рев за щяло и не щяло  няма да си го върнеш. Стегни се.-Тупна я по главата.
-Ауч!Престани!За 12 годишен дух удряш много болезнено.
-Не съм на 12,просто съм приел тази форма. Липсва ми да съм на 12,но иначе съм на 300 година. Още съм млад.
-Млад бил.-Измрънка си под носа Мин А и се засмя.Този път Ким Джо дръпна стола и тя падна на земята по дупе. Тя го погали.- Това заболя!
-Млад ерген съм. Когато умреш ще разбереш!-Сопна се.
-А ти от какво умря?
-Не е важно.
-Защо?
-Защото така. Искаш ли да ти помогна или не?
-Искам.
-Сега часа е 17:30. Може да отидеш при гадателката.
-Добре.-Отговори. Облече се със сив екип на адидас и своето червено яке,обу си черно-розовите маратонки и излезе.
Таехюнг се събуди и усети мириз на любимата си храна.
-Спагети с морски дарове!- Извика и изтича в кухнята.
-Станал си.Тъкмо мислех да те будя.
-Не говори,а дай да ям. Не чуваш ли как ме викат спагетите?
-Айш!-Скара се.-Първо си измий ръцете. Хигиената е на първо място. И няма да ми заповяднаш кога да ти сложа. Ако реша мога и утре. Затова сега млъкни!
-Да сър!Слушам и изпълнявам!- Козирува той.
-Как ще те цапна с тигана.-Заплаши го.
-Ама аз какво казах?
-Да си си измил ръцете до 5 секунди.
-Изчезвам.-Той отиде да се измие в банята. Йона пък тъкмо слагаше храната.
-Точен си.
-Аз съм точен като часовник.-Наддига вежди.
-Млъквай и яж!-Заповяда.
-Да мадам!-Започнаха да се хранят.
Мин А тичаше по главната улица към шатрата-дом на гадателката.
Нейните крака се преплетоха и тя падна по лице.
-Боли!-Докосна си носа. От него течеше кръв.-Кръв?Не ми беше текло от много време(години).
-Добре ли  си?-Изникна Ким Джо.-Цялото ти лице стана в кръв.
-Нищо ми няма.-Мин А криеше болката си.
-Боли те,усещам.
-Да,но нямам време.
-Най на края ти дойде ъкъла в главата бе момиче. Мислех, че никога няма да проумееш това. Нищо не е загубено преди да опиташ.
-Разбрах го вече.-Момичето се изправи и влезе вътре.

Хора как е главата?Вижте  само колко съм активна.👌😉😂😁

Promise \Complete\Место, где живут истории. Откройте их для себя