Поемайки те като наркотик всяка вечер.
Поглеждам в очите ти и за пореден път потъвам в бездънния мрак. Дали ме запрати в него или ме избави?
Усещам те със сетивата си.
Нежното ти докосване, което пробужда толкова неразбираеми, дори греховни емоции у мен. Пръстите ти оставят следа при всеки допир. Кожата ми е изпълнена с белезите на любовта.
Пита ме какво си мисля.
Мислите ми са късчета от разбити надежди и мечти, пречупени от алкохола и забравени при сблъсъка на сърцата ни.
Кажи ми нещо, което ще забравя.
И нищо няма да си спомня. Нито една дума. Гласът ти, тих и мелодичен, се слива с болката ми и сълзите се спускат свободно от очите ми. Мелодията се завърта, извива и размива всичко, докато единственото, което чувам, са думите й. Твоите думи.
Пълна лудост е какво правим за близките си.
Точно като теб и мен в момента. Сливаме устни и запечатваме красотата на дъжда между телата си.
Направи стъпка напред и заплачи. Никой не излива емоциите си като теб. Знам, че почиташ чувствата. Знам, че имаш проблеми.
Ръката ми се простира по лицето ти, като изучавам бавно всяка скула и мускул. Китката ми се спира върху рамото ти и те придърпвам към себе си, заравяйки глава в сгъвката на шията ти. Обгръща ме познатия аромат на канела и дъжд. Баща ми използваше подобен парфюм.
Ако притежавах сърцето ти, бих направил всичко възможно. Бих се скрил някъде далеч от тук с теб.
Целувката ни се задълбочава и не ми достига въздух, но това не е в състояние да спре поредния ни опит за бягство от жестоката реалност. Поемайки отново и отново любовта по доза като наркотик. Всяка вечер в полунощ.
Опитвам се да те оставя. Без да разкривам колко съм слаб наистина.
Всичко е изчезнало в този момент на сладко разочарование и захаросаната мъгла превръща музиката в непонятни накъсани звуци, без значение и логика. Висотата, която изпитваме в момента, е безкрайна, топла и близка. Отдаваме й се напълно, забравили тъгата на ежедневието.
Не се разплаках, когато изчезна. Но сега се нуждая от теб. Къде си?
Изгубил всичко останало в живота си, се придържам към ръката ти и солените сълзи продължават да отмиват болезнените спомени, размити от дъжда. И отново ароматът на канела изпълва съзнанието ми. Коленете ми омекват.
Не съм себе си. Част от мен липсва.
Помогни ми да запълня онази ледена празнина между гърдите си преди да е разрушила всичко, което някога бях.
Ако сърцето ти ми принадлежеше, бих те последвал навсякъде.
Зависим съм от усмивката и сълзите ти. Зависим съм от прегръдката ти. Издигам се над провалите и позволявам на утехата да ме обвие напълно.
Направи стъпка напред и заплачи. Никой не го умее като теб.
Точно затова те обичам. Заради насладата, която ни носи краткия момент преди да се събудим. Екстази, пушек и канела...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Не знам какво точно трябваше да е това... Вдъхнових се от Daddy issues на the neighbourhood, макар да не използвах точен превод. Историята не е по сюжета на песента.
Надявам се да ви е харесало <3
YOU ARE READING
Daddy Issues /Oneshot/
Short Story,,Изгубил всичко останало в живота си, се придържам към ръката ти и солените сълзи продължават да отмиват болезнените спомени, размити от дъжда. И отново ароматът на канела изпълва съзнанието ми. И отново се чувствам лек, пречистен, влюбен до мозъка...