Глава 26

159 21 2
                                    

Йонги
Всичко започна да се върти,усетих болка в корема си и как започва да ми причернява. Видя Мин А,тя викаше името ми и плачеше. Изведнъж видях тялото си да лежи безжизнено на земята.
-Не!Йонги отвори очи!Не ме оставяй!Обичам те! Моля те събуди се!-Викаше тя.  Исках да отида при нея ,да 'и кажа,че съм добре,че всичко е наред,но не можех,защото осъзнавах,че умирам. Пред мен се появи момче.
-Искаш ли да се върнеш при нея?- Попита ме. Сърце повече не ми даваше да я гледам така тъжна как плаче заради мен.
-Да.-Отговорих.
-Ще се събудиш,но няма да я помниш.-Каза той.-Сигурен ли си?
Замислих  се над думите му и казах:
-Аз ще си я спомня.-Отвърнах. Тогава всичко започваше да става в светлина
Неутрален разказвач
Шуга отвори очи и видя спящата Су Ху,която го бе прегърнала на леглото. Той погледна към тавана и започна си спомня нещата от вчера.
Ретроспекция
Йонги се бе нагласил със смокинг, той чакаше Се Ху пред дома 'и. Тя излезе с дълга черна прилепнала рокля с презрамки и болеро, бе обула и черни платформи.
-Красива си.-Усмихна се той.
-Мерси.-Почерви се тя.-Ще тръгваме ли?
-Да.-Отговори той. След това тръгнаха. Бяха в ресторант в центъра на града. Те се настаниха и зачакаха сервитьора.  При тях се бе появила Мин А,която работеше там. Тя се ококори,когато ги видя и те.
-Мин А?-Очуди се Йонги.
-Какво ще поръчате?-Попита студено тя.
-За мен спагети с морски дарове и чаша червено вино.-Рече Се Ху.
-За мен порция рамешки рулца с миди и чаша вино.
-Добре.-Тя тръгна да носи поръчката,а Шуга наблюдаваше, докато тя се отдалечава. Това момиче го привличаше повече от Се Ху,но не знаеше защо. 
Те се смееха,а Мин А гледаше с ревност двавата. Тя им занесе поръчката.
-Мин А не знаех,че работиш тук?-Обади се Шуга.
-Отскоро работя.
-Ясно.
-Приятна работа Мин А.-Каза Се Ху.
Мин А тръгна.
-,,Приятна работа Мин А".-Измитира я с тих и писклив глас.
Йонги се бе замислил за Мин А,но Се Ху прекъсна мислите му.
-После може ли да отидем у вас?- Усмихна му се.
-Защо?-Изненада се.
-Нашите ги няма,а не искам да съм сама.
-Добре.-Отвърна той. Когато приключиха вечерята,той остави бакшиш на Мин А. Момичето видя бакшиша  и се ядоса.
-Защо?-Една сълза се стече от окото 'и,а тя бързо я истири.
Шуга и Се Ху вече бяха в дома му. Се Ху се приближи и целуна Йонги, той 'и отвърна. Започнаха бурни целувки,но нещо им липсваше. Не му доставяха удоволствие. Те отидоха в стаята му. После двамата го направиха,а тя се сгуши в него. След което заспа.Йонги се почуства много гузен от станалото не знайно защо. Това,което бе направил не беше правилно. Той не усещаше такива силни чуства към Се Ху,както при Мин А.
Край
Мин А отиде при дома на Шуга, за да му върне парите от вчера. Звънна на звънеца,а там отвори Се Ху само хавлия. Сърцето на Мин А се разби на хиляди парченца щом я видя.
-Защо си тук?-Попита Се Ху раздразнено.
-Дойдох да му върна парите.-Отговори.-А ти?
-Аз съм му гадже. Имам право да бъда тук. Снощи с Йонги искорохме бурна нощ.-Засмя се.
-Какво?-Мин А се ококори.
-Чу ме. С Йонги го направихме,а ти нямаш работа повече при него. Той не те обича. Отивай си вече.
-Ето.-Мин А и даде парите. След това  се затича със сълзи на очите. 
-Се Ху кой беше?-Попити Шуга.
-Сбъркан адрес.-Усмихна се тя и отиде при него.-Обичам те.-Целуна го. Шуга не знаеш какво да каже, сърцето му  не му  позволяваше да изрече тези думи. То принадлеже на Мин А. Мин А седна на една пейка в парка и започна да плаче.
-Загубих го. Завинаги,той си отиде.-Заплака силно.
-Аз ще изляза на въздух. Ще те помоля да си вървиш.
-Добре ли си?
-Да просто си върви.Ще ти звънна после.
-Добре.-Тя се облече и тръгна.
След това Шуга излезе на разходка да премисли всичко. После видя плачещата Мин А и се насочи към нея.

Малко драма да има. Сори за грешките. Моля дайте мнения.

Promise \Complete\Where stories live. Discover now