Love that hurt more than death

Глава 1

....започвам така защото все още нямам обяснение за всичко,което се случи.Все пак трябва да се започне от някъде най-добре от началото.Ето го и него...самото начало. Живота ми се преобърна 2015 година лятото като се запознахме(силно казано) с Алф.Започнах да го харесвам...неусетно с всеки ден това започна да расте и стана любов. Това беше първото ОБИЧАНО момче от мен. Беше ме страх да му пратя покана във фейсбук случайно да не би да не му харесам. Следях го,мислех го по цял ден, търсех го... всеки ден до 2016 25 юни 14 без нещо на обяд.Докато с Грапи играехме на волейбол пред къщата на съседа  Рути и Алф обикаляха с мотора иии най-накрая се престрашиха и спряха Грапи се скри зад москвича а аз докато се усетя какво стана те спряха до мен. Никога няма да забравя Алф как ме погледна и ме попита дали имам фейсбук... изгарях от желание да се скоча и да го прегърна,но не можех... и в същото време бях толкова щастлива. Не след дълго ми прати покана.Не мога да опиша това чувство,което изпитвах. Почанхме да си пишем на шега първо обаче не за дълго. Той започна да си показва истинското лице и не беше това мило и добро момче за което хората ми говореха.Започна да иска секс...и аз понеже много го обичах и не исках да му отказвам,защото си мислех,че така ще го загубя... лъжех,мазах...само и само да не се стигне до това цяла зима 2016/2017 всеки ден си пишехме. Удържах фронта до 3 март 2017....този ден... не знам хубав ли беше...лош ли... неможах да се преборя и трябваше да излезна с него нямах избор или щях да го загубя... Най-доброто нещо,което ми хрумна тогава беше да излезна и да му кажа,че просто сега не е времето и,че не искам... да Ама не... след като излезнахме той не можеше да се сдържа повече...хвана ме,целуна ме направо нямах представа къде се намирам... в карй на сметка насила стана тя каквато стана... направих му свирка... Та аз даже не бях целувала момче до Тогва пък.... беше страшно МНОГО страшно.След това едвам едвам се прибрах вкъщи не можех са ходя даже. Качих се в моята стая седнах пред легното с лице към терасата цялата мръсна,окаляна,стресирана с празен поглед,който би могъл да изплаши и мъртвец. Самата аз не знаех какво си мисля просто седнах започнах да гледам в една точка с празен поглед и плаках без аз да искам-просто сълзите ми се стичаха. Цяла нощ...цяла... без да посмея да мигна.. затворех ли очи всичко се връщаше и изпадах в паника. Не можех да хапна нищо в период от доста дълго време защото се сещах за това,което беше станало и ми се повдигаше. Не можех и да спя поради същата причина. Но не спря всичко до тук. Като се поокопитих малко естествено той искаше да Се виждаме пак а аз Се дърпах,но не издържах без него. Почнахме да се виждаме по-често все пак наближаваше лятото. Никога няма да забравя как посреднощ бягах от нас през терасата за да отида при него.Никога няма да забравя какво се случи на бетоновото,никога няма да забравя как бях вечерта бягах в гората заради него и той слезна за 10 Мин от една вила на един негов приятел ,как двамата се хванахме за ръце и тичайки по стръмното надолу и аз джапнах в една локва Хахах обаче бяхме ДВАМАТА-тичахме за хванати ръце през гората,защото нашите ми звъняха на пожар и се чудеха и слезнахме за 4 Мин от гората до нас,но също няма и да забравя как ме предложи на негов приятел от Своге.... да накара ме да се еба и с него.Естествено с останалото ми малко достойнство не можех да позволя това да се случи и се разбрахме с момчето понеже аз късайки се от рев и се молех на Алф прегръщайки го сякаш за последно да не го прави.Молех му се ,но не... и момчето видя,че аз не бях на себе си и ми каза ако искам да му кажем,че сме го направили а всъщост да се прибера и аз естествено не чаках втора покана и се изнизах. Обаче той каза на Алф и Алф ми беше бесен и се скарахме... плаках много,много,много имах чувството...не мога даже да опиша колко страдах и колко изобщо съм старадала по този човек. Има още моменти като великденската ваканция и такива обаче това са най-атрактивните може да се каже. Цяло лято пропиляно... след това за развлечение започнах да ходя на магазина и Там се запознах с Калин понеже бях толкова отчаяна като за лудницата реших да натрия носа на Алф и да тръгна с Калин... Не знам дали се получи да дразня Алф или всъщност наранявах себе си обаче не издържах,но реших ,че след станалото и след всичко,което сме преживели явно това е краят. Замислих се и колкото и да ми беше трудно трябваше да го забравя. Стараех се,правех всичко,но не можех все беше в мислите ми... Все си мислех,че както сега Калин го е срам да ме докосне пред другите,Алф нямаше да го бъде и си милсех какво щеше да е ако сега бях с Алф. В последствие обаче Калин разбра какво е ставало с Алф и ме накара да го блокирам и махна от всякъде. Беше ми още по-трудно,защото това беше единственият варият и надежда ,която ми беше останала нещата да се наредят. И вече бях убедена,че ме е забравил и ще е по-добре за мен и него да го махна. След това дойде Том,а Калин и брат му заминаха за Силистра за 1 седмица при майка си.Естесвено чувахме се през 5 Мин,защото там няма абсолютно нищо какво да се прави и си говорехме. Един ден Калин отиде на гости някъде и имах време да излезна с другите. Излезнахме Том,аз и Божидар. Бяхме на завоя и видях,че идва кола и се зачудих кой е,изчаках я да се приближи и какво да видя???? Направо ахнах!!!! Алф се прибираше от работа!!! Точно като се разминах с колата погледите ни успяха да се срещнат за миг. Бях на върха на щастието,но не трябваше да показвам нищо пред другите. Прибрахме се и както всяка вечер като си легна си говорех с Ани и ѝ разказвах за днес как съм видяла Алф и тем подобни .Изведнъж както си говорех телефона започна да вибрира,вдигнах го за да видя кой ми звъни и пишеше непознат номер. Казах на Ани и тя ми каза,че това е Алф и аз се засмях и казах да бе да само Алф няма да е,и тя ми каза ами вдигни и провери. През това време непознатия телефон затвори и аз го набрах отново. Като вдигна и чух този глас.... познах го веднага!!!!Това беше Алф!!!!! Отвътре щях да се пръсна обаче не трябваше да показвам нищо пред него. И го попитах:
-Кой е?
Той ми отговори:
-Познай.
-Не мога.(и двамата знаехме,че знам кой е обаче той напористо не искаше да каже)
-Напрегни си малко мозъка!
-Кажи какво искаш?
-Днеска много страшно ме гледаше с тези сини очи....
- А, да бе страшно. И очите ми не са сини!
- Акакви са ?Хаха.
- Ммм променят се.
- Да да и аз съм хамелеон да знеш Хаха.
- Ти си ми блокирала номера...
- Да,защото много ме ядоса!!
- Едвам ти намерих номера,рових по някакви стари чатове и го намерих,взех телефона на Мариян да ти звънна.
- Ако искаш ми отболкирай номера за да си му върна телефона.
- Окей. И затворихме.БЯХ ПОЛУДЯЛА ОТ РАДОСТ!!!!! Звъннах му и той започна да ми се извинява,че не трябвало така да става,че ме харесвал и казал на Рути, (Алф беше казал на Рути,че сме правили секс като преди това си бяхме обещали никой да не знае) защото му бил приятел и си мислел,че няма да каже на никой. А аз го попитах:
- Защо така направи??? Знаеш ли колко ме нарани!?!? Беше ужасно!! Изобщо харесвал ли си ме някога?????
- Извинявай, не трябваше да става така. Не мога да кажа ,че не съм те харесвал.
- А сега в момента харесваш ли ме???
- ДА! След тези думи...избухнах в плач. Не можех да се успокоя...
- Не, не недей да плачеш искам да спреш да си избършеш сълзите и двамата да се закълнем,че този път няма да казваме на никого!!
- З-а-а-к-Л-е-е-вам се-казах аз
- И аз се заклевам с майка ми! А ти?
- И аз в мама....
- Попита ме дали иска да се видим и дали мога сега. Аз му казах,че сега няма как да стане и ,че с него повече по нощите не излизам Хахах. И двамата се засмяхме .