Amaranthine | myg×jhs ( КФФ2017) ✔

Ден Пети

.
.
.

  Чонгкук бе излязъл на терасата с надеждата, че ще успее да види гледката на събуждащия се Сеул, ала вместо това бе посрещнат от натрупалия сняг и бетонната стена точно срещу него. Намръщи се и изтропа веднъж с крак, изпуфтявайки недоволно. Хосок му бе казал, че гледката от стаята му не бе толкова приятна, ала той не очакваше да е чак толкова зле. Зави се по - добре с дебелата вълнена жилетка, с която приятеля му бе услужил и седна един от фотьойлите, положен на терасата, заглеждайки се право напред. Погледът му бе умислен, задълбочен, сякаш бе там, ала в същото време не бе, мислите му, реейки се навсякъде, само не и там, където трябваше да бъдат. Без да забелязва гневния поглед, който се впиваше в него като милиони малки малки иглички върху гола кожа. Краката му тропаха равномерно по мраморния под също като умереното тиктакане на часовниковите стрелки, а ума му бе празно, бяло платно, искрящо от чистота и непокътнатост. Бе затворил очите си, вдишвайки бавно от свежи, студен въздух, разсичащ гърлото му като с нож, а от устните му излизаше тиха мелодия, дъха, му развявайки се във въздуха като малко кълбо дим.

   Усети ръка на рамото си, която накара да подскочи и той рязко и върна глава, срещайки съненото лице на Техьонг и чашата кафе в ръцете му. Чонгкук се усмихна с благодарност и при кафето, а Техьонг се настани на другия фотьойл до него, изпъвайки краката си. Затвори очи, усещайки че се отнася отново, докато не усети приятния мирис закуската, която Хосок остави на масата до тях, подреждайки чиниите. Седна на последното свободно място и се изпъна, прогягайки се широко. Погледна вяло телефона си, забелязвайки колко рано бе всъщност. Разтърка очи и се пресегна да вземе една от филийките, когато кучето му, Адам, изскочи от отворената врата, спирайки се точно пред стопанина си.

   Хосок се усмихна, разрошвайки дебелата му козина.

   - Кой е онзи там? - попита Техьонг учуден, тялото му, леко надигнато. Двете момчета проследиха погледа му, виждайки Юнги, облегнал се на металния парапет на терасата, държейки цигара в едната си ръка, докато на другата бе облегнал главата си, погледа му, реейки се из нищото. Повечето от цветята му бяха разместени от двете страни, правейки малка пътечка. Синята му коса изглеждаше небрежно разрошена, а лицето - спокойно, дори лишено от всякакви емоции. - Познаваш ли го?