King - Justin Bieber / Превод

Пролог

Жителите трепереха в студения зимен ден. Стоейки на стената, те гледаха как кралят се разхожда, като не смеят да продумат. Ако го направят, щяха да станат на месо.

Кралят са спря. Всички жители можеха да чуят звука от стягането на закопчалката на неговите гладки кожени ботуши. Главата му наведена, а ръцете зад гърба. Той носи дълга червена роба, обсипана със скъпоценни камъни и злато. Най-вероятно тази роба струва повече пари, отколкото всеки човек може да изкара.

Мечът му виси на кръста , винаги готов да бъде използван ако трябва. Слуховете разказват за нечовешки неща, които кралят извършил. След като кралицата умира по време на бременноста си, той полудява. Оттогава, той е извън контрол.

Тишината е ужасна. Жителите се страхуват ,от това което следва. Кралят е непредвидим.

Изведнъж, звукът от закопчаването на ботушите спрял. Селяните внимателно наблюдават. Кралят стои там за момент, сякаш се е замислил над нещо. Косата му на една страна, високомерно. Веждите  винаги в позиция, от която той винаги изглежда разгневен и неговите кафяви очи. Тези лукави очи, които внимателно сканират линията от хора един по един.

Вероятно, щеше да бъде намиран за превлекателен за някои, ако не беше извършил тези ужасни действия.

Всички жители можеха да чуят неговото бавно и равномерно дишане.

"Кой го направи?" бяха първите му думи. Гласът му беше дълбок и мистериозен. Той гледа хората, но никой не проговаря. Проклина  под нос, а очите му са пълни с гняв и ненавист.

"Кой го направи?" изръмжа той. Все още никой не продумва. Кралят стои там още момент, гледайки хората докато не вижда мъж, чиито пръсти треперят отстрани.

Мъжът беше несъмнено ужасен, но опита да изглежда невинен, колкото е възможно.

Кралят бавно отива до него, докато носовете им почти не се докосват.

"Ти ли беше?" Той се озъбва, независимо от това че изглежда като животно. Мъжът не проговаря. Той препери от главата до петите. Жителите гледат внимателно, уплашени от това, което може да се случи на този беден човек.

Кралят грабва тениската на мъжа в юмрука си и го изтласква срещу стената. Селяните гледат втренчено. Колкото и да искаха да помогнат, не можеха.

Мъжът изхленчи.

"Отговори ми, селяко!" Кралят изскърца със зъби, затягайки хватката си.

"А-аз не го напра-авих!" мъжът плачеше за въздух. "М-моля Ви, сър. Ваше височество. В-ваше величество. Не бях аз!"

Кралят задържа мъжа там само за момент, след това си тръгна, оставяйки мъжа на пода.

Селяните изглаждаха смутени, но отново нямаха намерението да кажат нещо.

Кралят се усмихна. От онези зли усмивки.

"Много добре", казал. Той отстъпва назад, сканирайки хората още веднъж.

"Ще се върна утре", известил. Жителите си хвърлили разтревожени погледи.

"Ако някого не проговори," той се изсмял,"всички ще съжалявате". Дълбокият му глас беше почти атрактивен в някои случаи.

Той се върна до каретата, където двамата войници стояха. Каретата въсщност беше красива. Тя беше светлосиня, позлатена със  злато отстрани.

Два черни коня седят пред каляската, търпеливо чакайки краля.

Кралят бавно пристъпва в каретата, уверявайки се че жителите на селото добре са я погледнали, с което им напомня колко богат и могъщ е той.

"Запомнете, ще се върна" злобно казал той. Един от неговите войници затваря вратата, мърморейки.

И каретата тръгнала в мразовития ден, оставяйки хората сами.

В действителност кралят е странен тип. Не винаги е бил такъв.

Има много истории за отватителните неща, които е направил. Неща, които никой не може да си представи.

Никой не ще разбере кралят и действията му.

Може би ще попитате какво е името му?

Е, знае се като Джъстин Бийбър.

И сега започва историята на лудия крал, който намерил любов и щастие по най- неочакваният начин

--------------------------------------

Е това е новата история. За пръв път превеждам, затова изкажете мнението си! Дано да е както трябва!