Ново Начало

Първи учебен ден

Здравейте, аз съм Адам. На 17 съм и имам малка сеста на име Сабрина. Не съм я виждал от 5 години, защото родителите ни се разведоха и аз останах с баща ми, а тя замина с майка ми. Вече забравих как изглежда. Все едно, днес е първият учебен ден след лятната ваканция. Аз повтарям  11 клас. Родният ми град е Нагасаки, но след развода дойдохме в Токио. Все тая, да трагваме към училище.

•Вече в училище•

Госпожите са доста разочаровани, сигурно защото ме виждат пак. Нямаше нужда да разговарям със саучениците ми, те и останалите класове ме познават от години. Обаче имаше една нова ученичка, те беше красива и ниска. Имаше дълга коса вързана на плитка със сини очи. Беше много яка и искам да разговарям с нея, но малко ме беше срам.

•В къщи•

Пребрах се в къщи късно, защото бях с приятели. Когато се прибрах не спах цяла нощ, мислейки за момичето. На следващият ден бяхме на училище и учихме. Вече е междучасие.

•Междучасие•

През междучасието отидах до чешмичката да пия вода. Там нямаше никой. Зарадвах се и тръгнах да пия, докато не чух стъпки зад мен. Обърнах се и видях новото момиче.

Аз: Амм.. Искаш ли да пиеш ?

Момичето: Давай първо ти ?

Аз: Аз пих

Момичето: Добре

Махнах се от чешмата и отидох някаде да си удрям главата.

•В час по География•

Имахме География. Аз седнах на последният чин. Срещо мен седна момичето. На десетата минута на часа се хвърли една белешка от чина й.

Бележка:
Здрастй^^

Написах същото и хвърлих бележката обратно. След 2 минути тя пак ми я хвърли.

Бележка:
И ти ли си нов като мен?

Написах "Не" и я върнах. Така си протече целия час и накрая тя написа " Как се казваш?". Аз написах че съм Адам и попитах за нейното, но прихвърлянето госпожата го видя. Написа ми 2 в чележника и хвърли хартийката. Минаха всички часове. С нея не си бяхме говорели или писали от часа по География.

•На път към вкъщи•

Тжзи пъг помолих приятелите ми да не ме изпращат. По едно време чух някой да тича зад мен. Обърнах се и видях тя дя тича зад мен. Като дойте до мен почнахме разговор.

Аз: Какво има ?

Момичето: Искях да се извиня за днеска

Аз: Нищо не си направила, а и аз съм свикнал, госпожите тук са ужастни.

Момичето: Така е, но все пак аз почнах, а ти изпати. Съжалявам много (просълзи се леко)

Аз: Няма нужда да плачеш (усмихвам се)

Момичето: Аз неплача (обърна ми гръб, потърка си очите и ме погледна с усмивка) Не ми каза как си казваш

Аз: Аз съм Адам, ами ти? (Подавам ръка)

Момичето:

Аз съм...