:The White Girl:

1

Ю На беше 17 годишно момиче, чийто живот беше еднообразен и скучен. Какво ли не даваше, за да изпита нещо различно, нещо ново. Животът и беше колело въртящо се около събуждането сутрин, училището, прибирането вкъщи и лягането вечер. Мразеше го.

Тя живееше в Сеул. Баща ѝ беше грък, а майка ѝ - корейка, което я правеше нежна смеска между двете раси. Косата ѝ беше с цвят на маслина, а кожата – бледа като сняг. Беше красива, въпреки че го отричаше.

***

*звънене на аларма*

- По дяволите!- тя погледна часа и осъзна, че отново ще закъснее.– Защо винаги става така?!

Учеше в гимназия „Гьонгдо". Не беше една от най-добрите ученици, но и не беше една от лошите. Може да се каже, че оценките ѝ бяха задоволителни.

- Аз тръгваааам.- провикна се Ю На докато се обуваше пред вратата.

Успех на теста!- отвърна майка ѝ от кухнята.

Ю На замръзна.

- По дяволите! ТЕСТА ПО МАТЕМАТИКА!

***

Ю На стигна точно 5 минути преди биенето но звънеца. Пред входа на училището я чакаше най-добрата ѝ приятелка - Мин Су.

- Я! Докога смяташ да закъсняваш?!- навика я Мин Су- Защо всеки път трябва да те чакам и после аз да го отнасям!

- Шшшт, защото си добра приятелка и ме обичаш- отвърна Ю усмихвайки се, за да подразни още повече приятелката си.- Хайде да побързаме преди да е бил звънецът.

Мин Су издаде раздразнен звук.

***

- Е? Как мислиш, че се справи?- попита Мин Су. Двете бяха седнали на пейка в двора на училището и пиеха от ягодово си мляко.

- Пфф, този тест беше лесна работа.- отвърна Ю На нарочно, опитвайки се да залъже най-добрата си приятелка.

- Ха, и миналият път каза така и изкара най-слабата оценка в класа- изсмя ѝ се Мин.

- Я! Да не говорим за това сега!

- Добре де, добре. Тогава искам да те попитам нещо.

- Давай.

- Какво мислиш за Хьонг Уон?- попита тя, сочейки едно от момчетата играейки футбол на игрището. Той беше висок с тяло на модел. Всички момичета в училището им, а и не само там, тичаха след него.

- Защо така изведнъж подхвана темата за него? Знаеш какво е мнението ми за всички fuckboys в училището ни. Красив е, но момче, което е ходило с повече от половината училище-не мерси.

- Това и исках да чуя. Тогава той си е само за мен...- каза Мин Су гледайки влюбено към красавеца.

- Да, и на другата половина от училището.- подразни я Ю На.- Докога ще бъдеш такъв идиот?

- Я! Не съм идиот!- изкрещя Мин, карайки хората около тях да се обърнат.

- Добре, както кажеш.- засмя се приятелката ѝ.- Хайде да се връщаме обратно в стаята преди да сме закъснели за история.

***

Поредният ѝ еднообразен ден в училище мина. Ю На вървеше към вкъщи слушайки любимият си плейлист с песни.

Докато вървеше се загледа във витрината на едно кафене, в което ѝ се стори, че видя бившето си гадже заедно с друго момиче. Пфф,това вече не трябваше да я интересува. Той беше глупак.

Но докато беше изпаднала в мисли, някой се блъсна в нея с всичка сила. Гравитационните сили си казаха думата и докато се усети, вече беше на земята и всичко беше черно.

***

Събуди се със страшни болки в главата. Къде беше? Тя се надигна от леглото и осъзна, че е в стая. Но не нейната стая. Какво по дяволите прави тук?! Докато се питаше забеляза, че до леглото ѝ седеше някой и се взираше дълбоко в нея без да каже нищо. Беше момче сигурно колкото нея, в черен суичър с качулка на главата. Косата му беше светло кафява, вероятно боядисана. Но това което ѝ направи най-голямо впечатление, бяха дълбоките му черни очи, които продължаваха да се взират безмълвно в нея.

- Кой си ти и какво правя тук?!

------

Хей, хораааа! *представете си, че ви помахвам с ръка ;)*

Това е първата ми история, така че не съм много опитна в това все още. Надявам се да ви хареса и ако имате някакви препоръки към мен, ще се радвам да ги чуя! <3

Your SoftieGirl <3