Amaranthine | myg×jhs ( КФФ2017) ✔

Ден Девети/Десети

.
.
.

   Хосок плати на шофьора и излезе от колата, оглеждайки се притеснено. Тялото му потръпна леко, заради студения въздух, а след като се увери  че нямаше никого влезе в сградата, поздравявайки младото момиче на рецепцията. Продължи направо, след което зави наляво, изкачвайки се по стълбите. Джимин бе на втория етаж и Хосок успя веднага да го забележи сред наистина многото лица, обикалящи като мравки из огромния салон. Успя някак да си проправи път измежду тях и блага усмивка изгря на лицето му щом Джимин се изправи от дивана, дарявайки го с приятелска прегръдка. Хосок го огледа от глава до пети щом се отделиха. Парфюмът на модела бе нежен, ала в същото време наситен, оставящ чувство за мекота и приятен остатъчен аромат в ноздрите. Дрехите, които носеше бяха с позлатени елементи, в тъмни нюанси, приличаше на типичен кралски наследник от двадесет и първи век. Косата, гримът - всичко бе съвършено, изглеждаше толкова нереален, ала в същото време реален. Толкова изкуствен, но и истински. Перфектен. Сою определено бе огромна късметлийка.

   - И така, какво се е случило? - Хосок си пое дълбоко дъх и започна да разказва всичко, случило се, на новооткрития си приятел. През цялото време гласа му трепереше, а очите му бяха на път да се на съюзят ала той умело успяваше да удържи емоциите си, осъзнавайки колко глупаво щеше да бъде ако се остави да бъде контролиран от чувствата си. Не искаше да показва слабостта си. - Какво и те не ти вярват?

   - Вярват разбира се! - почти извика червенокосият, забелязвайки с полезрението си как мениджъра на Джимин провежда разпален разговор по телефона. - Просто искат да ме успокоят, не искат да повярват, че това се случва точно на мен. Мислят, че общителността ми едва ли не е гаранция, че нищо лошо не може да ме сполети.

   - Пълни глупости! - съгласи се Джимин, приближавайки се още повече до Хосок. - Именно факта, че си общителен може да те вкара в невиждани бели. Освен това-

   - Сокджин се отказа! - извика мениджъра, а целия екип застина, Джимин, вдигайки глава към него учудено. - Тъкмо говорих с мениджъра му, заминават за фотосесия а Ирландия. Отрязаха ни.

   - Шибано безотговорно копеле! - отвърна раздразнен фотографа. Хосок се заслуша в думите му, определено не бе кореец. Акцентът му бе прекалено странен. - Слава Богу не подписа документите.