Изкупление

Част 1: Седемте смъртни гряха

Седемте смъртни гряха. За тях се говори от началото на света и всеки има различна идея какво са те, но за едно споделят своето мнение: похот, лакомия, алчност, ленивост, гняв, завист и суета.

***

Свещеникът трепереше от ужас и целуваше кръста, висящ на врата му. С умиляващи очи се взираше в седмината, стоящи пред него. Те изклаха всички в църквата без да им трепне ръката. Що за хора бяха те? Изобщо бяха ли хора? Чудовища, изпратени от недрата на земята...

"Фалша и лицемерието на изкуствената вяра няма да те спасят" това дойде от мъж, облечен в черно кожено яке. Беше висок около 185, с черна коса и горско зелени очи. Лицето му бе скулесто с остри черти. Изглеждаше готов да помете целия свят с едно движение.

"Кккои сте вие?" промълви отеца.

"Не ни ли позна? Лукжуриа" каза провлачено, алените устни на жената се изтеглиха в усмивка.

"Гула"

"Аваритиа"

"Акседиа"

"Ира"

"Инвидиа"

"Супербиа"

Всички се представиха. В гласовете им личеше арогантността и надменността.

"Може би трябва да ти преведем, защото май не ни разбра. Похот, лакомия, алчност, ленивост, гняв, завист и суета" това дойде от Супербиа. Името ѝ не лъжеше, беше като панаир на суетата. Черна рокля с ресни от 20те години на миналия век, сребристи обувки, съвпадащи с елементите по роклята, перлените бижута, допълващи визията. Тя имаше още какво да каже, но бе грубо прекъсната от Лукжуриа, която преряза гърлото на свещеника.

"Защо все трябва да се изявяваш. Без мен си нищо" озъби се другата жена.

"О, скъпа, в сянката си ми. Аз съм желана, а ти, е, теб никой не те иска" отговори Лукжуриа.

Облечена в червено бюстие без презрамки и дълъг прав панталон в същия цвят. Тъмните, дълги, къдрици, обгръщащи тялото ѝ.. Голяма частт от плътта ѝ бе прикрита, но това я правеше по-мистериозна и привлекателна.

"Може ли да пирувам с кръвта му" Гула или чревоугодничеството бе слабо момиче, в голяма зелена рокля.

"Побързай!" изсъска завистта, облечен в златни доспехи.

Момичето коленичи до трупа, захапа от кожата и я откъсна.

"Колко гнусно" обади се суетата.

"И скучно. Хей, ядосания, да се позабавляваме" червената жена се усмихна похотливо.

"Колко си отчаяна. Предлагаш се като евтина куртизанка" мъжът със златните брони се обади.

"Завиждаш, че не искам теб"

"Пречите ми да спя"

Този малък спор прерастна в дъндания.

След това халуха цяла орда войници. Настъпи кървава баня... От 7 оцеляха 3. Оцелелите за пръв път изпитаха страх, ужъсът се пропи в костите им. Лицата и телата им загубиха своето съвършенство, арогантността напусна очите им. Вече не бяха някогашният бич на човечеството, непобедимите греховни седем войни, сега са просто хора, остатъци от нещо велико...

Лукжуриа, Ира и Супербиа оцеляха, уви, сега гният в затвора не като войни, а като хора, чакащи смъртта.