Amaranthine | myg×jhs ( КФФ2017) ✔

Ден Единадесети

.
.
.

   - Къде ли е това момче по дяволите... - питаше се Хосок, докато набираше за пореден път номера на Джимин. Бяха се разбрали да идат заедно на приема, организиран от семейство Ча, да поговорят, да се опознаят по - добре. Ала вече от два часа се опитваше да се свърже с него, един и същи отговор, прозвучавайки в ухото му след всеки опит.

"Абонатът е изключил телефона си или се на-"

   Хосок бързо прекъсна връзката, чувствайки се сякаш главата му ще експлодира. Странно чувство загложди стомаха му, докато обикаляше безцелно огромния салон, декориран със златни римски колони и огромни френски прозорци, разпрострени върху трите стени и покрити от тежки завеси със златни нишки, които искряха, огрявани от огромния полилей, окачен на тавана. В ъглите бяха поставени малки колони, а върху тях статуи на велики скулптори, вероятно струващи милиони - искрящо бели, сякаш чисто нови. Навсякъде обикаляха сервитьори умело маневрирайки между гостите и разнасвйки питиета. Един от тях мина покрай него и му предложи, Хосок, грабвайки чашата, напълнена със скъпо вино. От малкия подиум в ляво от него се носеше мелодията на класическа музика, примесена с дразнещата какафония от дразнещи звуци и разговори по едни и същи теми. Бе уморително и изтощително. Червенокосият никога не бе харесвал тези разговори, толкова натоварващи, излишни, глупави. Обичайните клюки от хайлайфа, примесени със доза преувеличение или лъжа, която после щеше да обиколи всички, да се наложи с още повече лъжи, докато не се превърне в кълбо от измислици, толкова оплетено, че истината едва ли щеше да бъде разкрита толкова лесно. Разговорите за политика, бизнес, пари, уреждане на бракове с цел бизнес и издигане в обществото, толкова дотегнали, толкова неприятни за слушане и непоносими. Носещи чувство на отвращение към богаташикия свят.

   Имаше чувството, че ще откачи. Затова бързо пресуши чашата, поставяйки я върху подноса на друг сервитьор, който тъкмо минаваше покрай него. Не бе виждал Намджун и Дасом цяла вечер, а Минджун се бе изгубил от погледа му още преди часове. Чонгкук и Техьонг учтиво бяха отказали поканата, тъй като днес се навършваха пет години от връзката им и бяха решили да прекарат този специален ден насаме. А Джимин явно бе потънал в дън земя, оставяйки Хосок напълно сам и изоставен. Доста често при него ходеха важни личности, с които водеше неприятни разговори за съдебни дела, акции, добрата политика на новоназначените служители, за подобренията в различните сфери от живота, дори за паденията, мафиите и гангстерските групи. Което не бе нещо ново. Повече от половината влиятелни хора в сградата или имаха връзки с черния свят или бяха вкоренени в него доживот и това не бе изненада, а по - скоро морално възмущение или морална преструвка. Ала Хосок не обръщаше особено внимание на думите им. Отговаряше кратко и незадълбочено, показвайки че не проявява особен интерес, уморен от факта, че събеседниците му изобщо дори не осъзнаваха. А толкова голямо блажено щастие го заливаше, когато го оставяха, отправяйки се към поредната жертва. Тези минути спокойствие бяха просто незаменимо блажени, спокойни и лишени от досадните брътвежи на повечето хора. Толкова жестоко съжаляваше, че се бе съгласил със баща си да присъства на отвратителелния прием.