Guess Who's Back . .

1 %

Шибаната аларма ме събуди и в момента тялото ми целуваше земята заради нея. Станах и я счупих. Вързах косата си и си оправих леглото. Беше събота, малко почивка от всичките тези глупости с, които ни пълнят главите в даскало.

Отварям гардеробът си и виждам.

Да, нека преминем през тези глупости на, който никой не му пука.

Слязох на първият етаж и се запътих към кухнята, където леля ми готвеше палачинки. Ммм..

- Лельо, обичам те. - Прегърнах я отзад.

- И аз те обичам, миличка. - Тя се засмя.

Взех готовите палачинки и ги оставих на масата, и седнах да ям.

- Трябва да поговорим за знаеш какво.. Нали? - Тя въздъхна и ме погледна с тъжен поглед. - Вашите се връщат другата седмица.

- Минаха ли 2 години вече? - Погледнах надолу към чинията и си спомних.

Той ме е набелязал. И нямаше да ме остави на мира. В този момент кофа с вода се изля върху мен.
- Миришеш ужасно, Хели. Нека ти помогна да се изкъпеш. - Ейс О'Конъл изля кофа с вода върху мен пред цялото училище.

- Чакай, чакай.. Нека си направим торта. И без това нося продуктите. - Каза Едуард, един от приятелите на Ейс. Секунди по - късно по мен се разбиха яйца, а ударените места пареха. Разсипаха брашно по мен и всичко това, защото погледнах Ейс О'Конъл в очите.

- О, Хели. Колко си жалка. Не разбра ли, че аз командвам парада? Никой не си позволява да ме поглежда в очите просто така. - Той се засмя дяволито и ме бутна да падна. Строполих се на земята, унижена и разплакана. - Никой няма да те обича. Никога. Не и с този отвратителен вид.

Измъкнах се от мислите си и погледнах към закуската си.

- Ще е забавно. Хаха. - Засмях се.

Кой ще предположи, че дебелата Хелена Бенет се завърна. Само, че вече не е дебела и грозна.. Искам да  видя физиономията на Ейс. Хаха. Спомням си за дните, когато трябваше да се крия в собственото си шкавче, за да не пострадам. А, когато Едуард ми предложи да отидем на среща си помислих, че е бил сериозен. Може би, наистина имах място някъде, но уви. Изложиха ме пред цялото училище. Щом някой от известното трио те мразеше, значи и цялото училище те мрази. Ейс О'Конъл се разминаваше с всичко, дори не съм изненадана. Родителите му са шибано богати, а компанията на баща му струва за милиарди и училището се спонсорира от тях.