Изтъкан от зло - книга първа от поредицата - Сборище на Дявола

Глава 1 - Случайност, по - скоро не

Алис Грей, или момичето, което всички обичаха. Някак миловидната ѝ външност привличаше хората. Имаше руса и права като праз, дълга до плешките коса и светло зелени очи, които понякога лекичко отиваха към жълто. Топла и чаровна усмивка с помощта, на която всичките мислиха Алис за своя приятелка. Нищо, че тя не мислеше някои хора за нейни приятели. Беше добра към всички, дори и към враговете си. Просто намираше най – деликатния и брутален начин да ги отреже. Да двете понятия не се връзват, но незнайно как, тя го можеше. Алис винаги бе готова да помогне на приятел, било да го прикрие, да помогне с домашната или да излъже за него. Малкото хора, който ѝ бяха истински приятели, получаваха огромна обич и помощ. Да, тя ценеше това, което имаше. Никога не се караше с тях, но как това беше възможно, всички понякога се карат? Ами твърде много не ѝ пукаше, какво казваха другите. Не се засягаше и не обръщаше внимание на случайно изстреляните думи. Все пак всеки допускаше грешки. Но точно поради тази причина, другите я смятаха за безгрешна, а може би не я разбираха. За тях Алис беше ангелче, което винаги толкова ловко извърташе нещата в своя полза, а другите дори не го разбираха. Може би защото Алис винаги се опитваше да се измъкне от различните ситуации без да оставя свидетели, потърпевши или гадни клюкари. Как това крехко същество беше такъв боец? Как винаги заставаше зад приятелите и все пак минаваше между капките? Как винаги правеше така нещата, че всички да бъдат щастливи? Отговора бе много лесен, тя просото беше себе си.

∞∞∞

Имаше три дни до Хелоуин, когато всъщност Алис имаше и рожден ден. Още от малка обожаваше да съчетава двата празника.  А и тази година се падаха в събота, което значеше още по – голям купон. Училището тъкмо беше свършило и сега Алис се прибираше. По пътя си мислеше как да украси къщата си тази година и какво ново да измисли. Момичето живееше само при баба си, защото искаше да учи в гимназията по изкуства, която случайно бе в квартала на баба ѝ. Но все пак се прибираше и при родителите си от време на време, но пък баба ѝ позволяваше всичко. Всъщност цялата къща бе на разположението на Алис, защото жената предпочиташе да си живее в малката допълнителна постройка, която се намираше в предния двор на огромната къща. Така, че момичето никога нямаше проблем с купоните, а нека да не забравяме и басейна, който удобно се намираше в задния двор. През главата на Алис минаваха хиляди идеи как да направи водата в басейна да прилича на кръв, но нито една от тях не изглеждаха достоверна. А не можеше да измисли как да украси къщата си и какво да е таз годишното занимание. Минало годишното беше много оригинално, състезание с мумии. Всеки играч трябваше да се бинтова с тоалетна хартия и да обиколи двора, звучи детско…поне до частта, в която всеки играч трябваше първо да изпие по една чашка текила и след това да се състезава. Така ставаше забавно, смешно и болезнено за някои. Ето защо всички искаха покана за партито на Алис, но с всяка изминала година, всички ставаха по – големи и по – големи, затова трябваше да се избягват детските работи и да се преминава по – към тийнейджърските. Но Алис щеше да намери начин да се справи, не беше чак толкова трудно, просто трябваше да се мисли.
- Ей, Алис искаш ли да те закарам? – прозвуча мъжки глас, принадлежеше на най – големия женкар в цялото училище. Да беше хубав, но репутацията му вървеше стъпки пред него. Тази година беше решил да се навърта около Алис. А при него лошото бе, че не се отказваше докато не постигнеше това, което искаше, отказваше се след него.
- Не мерси Джони, живея на две пресечки от тук – каза момичето усмихвайки се, не беше истинска усмивка, а такава, която по – скоро казваше „ разкарай се”.
- А, кой е казал, че ще ходим у вас. Аз си мислех да те водя у нас! – той се ухили мазно.
- Оу, аз пък си мислех точно обратното – отряза го отново момичето.
- Добре Алис, ще се видим на партито ти – каза той и даде газ, просвирвайки с гуми.
- Фукльо!– подшушна момичето. - А и как нагло се самопокани!
По принцип купоните на Алис бяха отворени за всички, но все пак нещо в Алис крещеше, че нямаше да дойде  само заради партито.
Момичето наближи къщата си. Беше китна четири етажна постройка, от вън не изглеждаше нова, но отвътре, а и задния двор, бяха крещящи. Алис отвори вратата на предния двор и го прекоси. Извади ключовете си, но някак си успя да ги заплете измежду пръстите си и полетяха към земята и странно как се озоваха зад нея. Момичето се наведе да ги вдигне, когато очите и спряха върху странна  фигура. Имаше дълга, бухнала, гарваново черна коса и различни очи. Едното беше кристално синьо, а другото сребърно. Имаше внушителен татус на китката си. Три преплетени под формата на кръг шестици. Страховит и внушителен. За момент двете само се гледаха. Като момичето с черната коса, изглеждаше  някак учудено.
- Ти ли си от сборището на Албите?
- Какво? – Алис се учуди.
- От теб ли идва силата, ти ли ми помогна да избягам от санктусите? – момичето се приближи.
- За какво говориш? – Алис се уплаши от непознатата, която се приближаваше.
- Твоята сила ме спаси. – обяви момичето, изглежда говореше напълно сериозно.
- Не знам за какво говориш! Остави ме на мира или ще звънна на полицията! – гласът на Алис потрепери. Изглежда натрапницата бе чиста откачалка.
- Ти, не знаеш ли – момичето изглежда се обърка, – не знаеш ли каква си?
- Не нямам си и на идея, за какво говориш, моля те махай се! – Алис наистина се шашна.
- Щом така искаш, но съм сигурна, че скоро сама ще ме потърсиш – обяви момичето  с усмивка и изчезна, сякаш никога не е било там.
Алис преглътна, какво беше това, да не би вече да ѝ се привиждаха разни работи? Май беше слънчасала или прекалила с ученето. Тя потърка очите си, след което се обърна към вратата и с треперещи ръце вкара ключа в ключалката. Отключи вратата, поглеждайки назад, да не би странното момиче да се бе върнало, но не на пътя нямаше никого. Алис отвори вратата и прекрачи прага на дома си. Почувства някакво облекчение. Качи се в стаята си. Легна на леглото си и заспа, което я привлече с невидимите си, но много могъщи сили. И ето, че момичето заспа.