Художник

  Някои хора казват, че живота започва когато се родиш. Но дали наистина е така? Лично аз не вярвам в това. Да, може и да дишаш, да изпитваш глад или жажда, можеш да лазиш, ходиш, говориш, но това не те прави по-различен от останалите. Прави те едно малко сиво допълнение към скучния живот. Прави те част от скучното общество, което не приема различните и ги отбягва.Кога започнах да живея аз ли? Когато открих изкуството. Рисуването е наистина успокояващо. Помага ти да покажеш как се чувстваш. Понякога картините ти, казват много повече от самият теб. Разкриват тайните ти, мечтите ти, чувствата ти. Просто размахайте четката пред таблото и започнете да рисувате това, което чувствате.Но аз не започнах да живея с рисуването с нормални водни или темперни боички. Започнах да живея, когато за първи път рисувах с кръв. Не беше нещо, което нормален човек би направил, нали? Със сигурност се питате какво се е случило? Интересно ви е да разберете миналото на един художник убиец? Преди 2 години. 

 *** 

Лунната светлина осветяваше пъкетата в гората. Песента на щурците галеше слуха ми. Всичко беше толкова красиво и успокояващо. Но цялата тази красота беше само заблуда за невинното око. - Не са ли те учили, че не е безопасно да ходиш сама из горите? - обърнах се, но не видях нищо. Макар и луната да светеше силно, не виждах човека, който ми говореше. Или може би полудявах? И тогава усетих болка в гърба си. А след това? След това единственото, което виждах е мрак. Клепачите ми бяха натежали и не виждах нищо. Единствено усещах мускусния му аромат.

 *** 

- Събуди се красавице. - по тялото ми полазиха тръпки от допира му. Ръцете му бяха нежни, но нямаше начин да се поддам на изкушението. Но странното беше, че ръцете и краката ми не бяха завързани. Единствено очите ми бяха покрити.Нежен допир. Сега беше момента. Хванах ръката му, докато не стигнах до плата, покриващ гърдите му. Придърпах го към себе си и се оставих на интуицията ми да ме води. Намерих устните му и ги слях с моите, а той глупака, побърза да премахне единственото нещо, което ми пречеше да го видя и да се ориентирам в стаята, а след това... Може би и да го убия.Бях на легло, а до мен имаше поднос с храна и вода. Купа с плодове, а до нея нож. Но преди това трябваше да довърша играта си. Дори не погледнах лицето му. Устните ми се спуснаха жадно към неговите, а ръцете ми разкъсаха ризата му. Продължих да настоявам с целувките и едната ми ръка се спусна си проправи път към купичката с плодовете или по-скоро ножа. Грабнах го и без да се замислям го забих в гръдния му кош няколко пъти. Кръвта бликна от него. Беше толкова червена и пленяваща. Докоснах я с пръсти и започнах да рисувам по стената. Рисувах с часове докато не чух някой да говори наблизо. 

 *** 

От онзи ден насам, тези, които знаят малката ми тайна, а те не са много, ме наричат Художника Убиец.