The ruin

1.

Събудих се от ужасната си аларма,която ме събуждаше всеки делничен ден.Станах и отидох до банята, но като си потърках очите ме заболя ужасно главата,  погледнах се в огледалото и видях как в очите ми черен цвят се приближаваше до залените ми ириси.Веднага се усетих какво ми става и затова дотичах до леглото ми и изкарах под него едно черно куфарче, направих кода на куфарчето и го отворих от там взех инджекция с зелена течност и си я инжектирах във вената болеше, но трябваше....трябваше да удържа чудовището в мен.Успокоих се и се облякох, слезнах долу и видях мама да прави палачинки и тогава се сетих, че ще закусвам палачинки с шоколад, а баща ми седеше на масата и четеше днескашния брой на вестника.
-Добро утро семейство, как сте?-попитах ги.
-Добро утро синко, добре сме..майка ти приготвя палачинки, а ти сядай да ядеш..хайде!-отговори баща ми, аз си седнах и хапнах две палачинки.
-Отивам на училище, чаооо.
-Чао.-отговориха едновременно.

Тръгнах от нас и видях как гаджето ми Кира приближаваше към мен.
-Здравей бебо, как си?-поздрави ме с нежна прегръдка.
-Добре..ти как си?-усмихнах ѝ се и отвърнах на прегръдката ѝ.
-И аз така, трябва днеска да отидем на пазар и да си купя някаква рокля.
-Пак ли?
-Да.-усмихна ми се в отговор...омръзна ми все да ме използва, за да си купува дрехи, но е много добра в леглото, като котка е.
-Добре.

Влезнахме в двора на даскалото и малко закъснявах за час, целунах за последно Кира и влезнах в часа по математика.
-Извинете, че закъснях.
-Пак ли е виновна Кира?-попита ме господина по математика.
-Дъааа...-замълчах си малко.
-Добре...сядай.
   Седнах си на мястото и почнах да пиша задачата от дъската.Забелязах, че вените ми са станали черни...попитах дали мога да отида до тоалетната,но господинане не ме пусна. Сега ще стане лошо.....много лошо.

   Знам какво ще стане...просто интуация..боже ужасно боли.Не мога повече трябва да изляза от тази сграда независимо дали ще е с позволение или не. Прикривайки ръцете си станах от чина и тръгнах към вратата.
-О'Браян, как си позво....-бързах и не можех да го чуя.
Излезнах на двора и изведнъж ми причерня.

ГТА:
-Според вас ученици знаете ли какво са демоните?-попита ни госпожа Трейт.
-Да..това са създания, които правят лоши неща на хората и дори е възможно да бъдем обладани от тях.-отговорих ѝ аз.
-Точно така Алис....но знаете ли кой може би..ги е довел тук в нашия свят?-всички мълчаха, но аз знаех, от хората много ясно...тъкмо щях да вдигна ръка, но Ариа ме изпревари.
-Не..не знаем госпожо..
-Точно така, но съм сигурна че поне един от вас си е помислил, че хората са докарали теси същества...-но как чете мисли тая?- но не е така...ех може би до някъде е вярно, че хората са ги докарали тук, но не изцяло....-и тогава звънеца би..горката госпожа не можа да довърши.Всички си събраха нещата и излязоха от кабинета по митология.
-Ам, госпожо....
-Кажи Алис?-усмихна ми се.
-Ааам..кой друг е виновен за демоните освен хората?
-Дявола Алис...Дявола все пак демоните са негови слуги и му служат, а той е кралят за тях.-отговори ми.
-Но няма ли бог или пък ангели които да ни спасят от него?
-Ще ти кажа нещо важно, но го пази в тайна.
-Дадено.
-За съжаление не съществува бог....бог е направен от нас, за да имаме добро в което да вярваме, но за съжаление единствения бог е Дявола и демоните...нищо друго, а сега отивай в междучасие.-усмихна ми се Трейт.
-Добре...благодаря ви за отговора.
-За нищо.-усмихна ми се.

Тръгнах по коридора и мислех над думите на госпожа Трейт, като каза че единствения бог е Дявол не можех да повярвам.
-Здравей, Алисс.-извика ме Ариа.Тя ми е най-добрата приятелка познаваме се от деца.
-Здравей..Ари.-отговорих ѝ.
-Искаш ли днеска да излезем?
-Мммне знам..-не успях да довърша.
-Хайди де.-молеше ме тя.
-Имам много за учене.
-Мне нямаш..нали все пак сме в един и същи клас!
-Оффф...добре, но за малко.
-Супер си.-усмихна ми се.
-Аааааааа...-чухме как някой вика отвън и всички започнаха да бягат към тази посока от която дойде писъка.
-Ти чу това нали?-попитах Ари.
-Да..ти също?-не звучеше като въпрос.
-Да....да проверим ли?
-В...-не успя да довърши от втория писък който чухме от многото хора.
-Да тръгваме.

Тичахме с Ари към писъците и тогава видях как земята под краката ни се напукваше и разцепваше, а част от учениците падаха в дупката...не знам дори как да я нарека, та това е ужас. Но после стана по голям ужас от това земята да се напуква и разцепва...от дупката излизаха някакви създания близо високи 10 метра и дори по-големи от това, целите черни като ноща и с огромни големи и бели очи като снега. Гледах ги с ужас, а те започнаха да ни нападат и изящад. Пред мен седеше едно такова същество, уплаших се, но не можех да помръдна.
-Пази се!-пред мен дойде госпожа Трейт и отряза главата на създанието, а аз още не можех да помръдна, гледах из постранството и тогава забелязах Дерек О'Браян, как си тръгва от училището със странна походка приличаща на куцо магаре. Той се обърна и тогава забелязах черните му очи и потъмнелите му вени...виждах само мрак в него и тъга.

-Алис, тръгвай с тези хора!-заповяда ми Трейт,аз я послушах и тръгнах с някакви добре овъражеени хора. Видях и Ари да бяга от едно от чудовищата, а единия от въоражените момчета му отрязя главата, а аз взех Ари след себе си.
След една година всичко се промени.
От онзи ден до сега всичко се промени из цяло..аз станах войн и убивах тези демони, а Ари стана лечителка и ме лекуваше винаги, а пък за Дерек все още нищо не знам за него, но знам само едно...тея демони нямат край.