Това е история, която, честно, не знам защо чаках да кача чак сега...
Като цяло всичко започна с един октомврийски или ноемрийски конкурс на Човешката Библиотека – това е една организация от издатели, редактори и като цяло любители на книгите, най-вече фентъзи жанра. Аз, като редовен посетител на училищната библиотеката, получих покана още в деня, в който бяха разгласили за конкурса. Тъй като е първото ми състезание извън Уатпад, не се тутках, и веднага след училище се захванах да пиша. Реших да не пиша фантазните клишета, които знаех, че вероятно ще се харесат на журито, защото, както знаете, авантгардният Тино не обича да принадлежи към еднообразните маси. Затова реших да се включа с реализъм във фентъзи състезание...
И имаше резултат! 1-2 месеца по-късно получих покана за награждаването в Столична библиотека – историята ми бе сред победителите, любимци на Фентъзи ЛАРП център. Относно наградата, още няма да разкривам, само ще ви кажа да очаквате ревю в "Tino's Book Club", защото е книжка, при това много добра като за български автор. Започнах да издавам твърде много... Айде, тичкайте да четете one-shot-а в следващата глава, а ако имате въпроси относно каквото и да било – смело ги задавайте в коментарите!
YOU ARE READING
Животът е утопия
General FictionЗа живота, такъв какъвто искаме да бъде. Нашият свят, нашата Утопия, така идеална външно, но така съсипана вътрешно. За Емил, за Давид, за Дядо. И за мен. И най-вече за Човешката библиотека (повече инфо във първата глава).
